Български академици подражават на сръбските, който взривиха Югославия с гражданска война

И друг път съм споменавал един анекдот, приписван на академик Ангел  Балевски, придворен шут на ЦК на БКП,  с лиценз от вожда Тодор Живков да разказва вицове за самия него като форма на царствено благоволение. Вицът гласи:

“ Защо свинете се броят на глави, а академиците на членове? Всеки според слабото му място”.

Тази соцшегичка придоби особена актуалност напоследък, когато компания от самодостатъчни русофилистични академици ръсят декларации с призиви за единение  на нацията и разединяват същата със свинска упоритост при първа възможност. Такава им се открои в копанята с националистическа помия от постсоциалистическата кухня, заработи на пълни обороти в кухнята на петата колона след криминалния случай с побоя в село Войводино. 

Групата академици на повикване – винаги, когато Кремъл свири “сбор” ( т.е. единение), отново се произнесе с бисери в най-добрите традиции на строя, през който е закърмена да се строява на копанята. http://ivo.bg/2018/09/20/единението-под-единоначалието-на-гла/

Вместо да работят за единението на нацията в духа на възванието, под което се подписаха неотдавна в подобен състав, академиците си сложиха подписите под искане към премира Борисов да подкрепи с “ценни указания” за държавни мерки срещу специфична част от българските граждани.

Академиците застават зад” войводата” от Войводиново Какаракачанов, който се домогва до статута на говорител на активните борци за усмиряване на “наглите цигани”. 

“Разчитаме, че след ценните ви указания компетентните институции ще вземат нужните мерки в най-скоро време да се прекрати това безумие на злодейски посегателства срещу живота, достойнството и имота на обикновени български граждани”, написаха те в петиция до премиера, която обаче не дублират и до президента Радев, откроявайки го по този пасивен начин като “свой човек”, неприкрит путинофил, когото не искат да упрекват за също така гръмовното мълчание. 

Под това възвание си сложиха подписите Акад. Георги Марков, акад. Васил Сгурев, акад. Благовест Сендов, проф. Александър Чирков, Веселин Воденичаров, акад. Пламен Карталов, акад. Стефан Воденичаров, акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, чл. кор. Иван Гранитски, акад. Васил Гюзелев.

Не без лицемерна ирония академиците “бъзикат” в своята петиция Борисов, че очакват той да подкрепи своя подчинен Каракачанов, защото вярвали , че премиерът бил надарен с “искрено родолюбие и любов към отечествените ценности и светини”.

Във връзка с този подстрекателски академичен демарш припомням, че по подобен начин се започна разпадането на Югославия. Академици призоваха вожда Милошевич да вземе мерки в духа на сръбския национализъм и днес Сърбия е парият на Балканите след кървава гражданска война, разпалена “академично”.

Ако читателите не вярват на автора на тези редове, нека прочетат какво е писал по темата във вестник “Атака” специалистът  Велизар Енчев доста години преди да стигне ( през какви ли не позиции) до днешното си качество на кандидат за собствено предаване по откровено путинофилската телевизия на БСП. 

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=9147&format=html&edition_id=127

Възходът и падението на Слободан

Меморандумът на сръбската академия разтърси Югославия

Велизар Енчев*

В политическата история на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ 1986-а ще остане като годината на тайния възход на Слободан Милошевич. Изминали са шест години от смъртта на Йосип Броз Тито, култът към неговото име все още е жив, федерацията се управлява от сменящи се всяка година председатели на колективното президентство, републиканското председателство на Сърбия се оглавява от Иван Стамболич, сръбската автономна област Косово е под сянката на албанските бунтове от 1981 г., кърваво потушени от югославската армия. В този момент доскорошният банкер Слободан Милошевич оглавява Съюза на сръбските комунисти и се ползва с името на прагматичен политик, наричан “сръбският Горбачов”.

През пролетта на 1986 г. в югославския печат “изтича” информацията, че  историци от Сръбската академия на науките и изкуствата /САНИ/ са подготвили Меморандум за положението на сръбския народ в Югославия. Скоро се разбира, че това е теоретичната основа на сръбския държавен национализъм, решил да излезе на политическата сцена с помощта на един академичен документ.

Меморандумът отделя особено внимание на политическата и икономическата доминация на Словения и Хърватия. Според академиците тази доминация застрашава сръбските интереси, а с това и стабилността на федерацията. Характеризирайки “антисръбските действия” на Словения и Хърватия, авторите на Меморандума използват фразата “тайна коалиция”. С течение на времето тази фраза ще влезе в ежедневната политическа лексика на сръбските политици.

За първи път след смъртта на Тито в официален документ се говори за “дискриминацията на сърбите в Република Хърватия”, като се припомня периодът на усташкото управление на Анте Павелич през Втората световна война /1941-1945 г./, когато Независимата хърватска държава е съюзник на Хитлер. Констатирайки тежкото положение на сърбите в Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония и Словения, сръбските академици налагат един извод: след Втората световна война единствено сърбите не са решили националния си въпрос в Югославия, поради което имат законното право най-после да сторят това.

Но как да се постигне заветната сръбска мечта? Меморандумът откровено сочи решението на сръбската политическа кръстословица:

сърбите извън Сърбия трябва да
вземат съдбата си в свои ръце

Призивите за сръбски бунт в несръбските републики е елегантно обвит в предложението за референдум, на който свободно да се изрази волята на народа.

Авторският колектив на Меморандума се ръководи зам.-председателя на академията акад. Антоний Исакович. Сръбските комунисти възприемат Исакович като националист, оспорващ делото на Йосип Броз Тито. Веднага след появяването на Меморандума партийната организация на академията осъжда този “реакционен и антиюгославски документ”. Съюзът на комунистите на Войводина оценява Меморандума като “най-реакционната платформа от войната до днес”. За хърватските интелектуалци академичният документ е “синтез на великосръбския шовинизъм”. Пророчески звучи анализът на бившия словенски премиер Стане Кавчич:

“Главните слабости на Меморандума са следните: той не признава националната идентичност на албанците в Косово и търси решението на косовската криза в историята. Меморандумът не отчита, че тежката икономическа ситуация в Сърбия не е последица от надмощието на хърватско-словенската коалиция /което никога не е съществувало/, а се дължи на погрешната политика, засегнала не само Сърбия, но и останалите републики. Документът на сръбските академици прескача икономическите провали на Сърбия /заводите “Цървена застава” и Металургичният комбинат в Смедерево/, които тежко засегнаха нейните стопански показатели…Няма да се изненадам, ако Сърбия разруши сегашното статукво в Югославия, предизвиквайки или нейното погребение, или повторното и раждане. И двата варианта са напълно възможни…”

Една година след появяването на Меморандума водачът на сръбските комунисти запазва пълно мълчание. Но всички политици в Югославия знаят, че той е идейният творец на академичната харта, предпочитащ да остане в сянка. Защото комунистическата му идеология и заеманият пост не се покриват с веруюто на Милошевич, напълно отричащо Титовия постулат за “братството и единството на югославските народи”. Двама сръбски политици посочват с пръст Милошевич – ръководителят на белградските комунисти Драгиша Павлович и председателя на Председателството на Сърбия Иван Стамболич. Павлович се осмелява открито да попита защо Слободан Милошевич не се дистанцира от Меморандума. Още по-настъпателен е Иван Стамболич. Именно той е човекът, който дава зелена улица за мълниеносната партийна кариера на банкера Милошевич и за издигането му за председател на Съюза на комунистите на Сърбия. В края на 1986 г. , от трибуната на Белградския университет, Стамболич произнася най-силната си политическа реч, пряко насочена срещу неговото бивше протеже:

“Меморандумът е израз на старата шовинистична загриженост за съдбата на сръбството, следвайки до болка познатата формула: сърбите са победители във всички войни, но са победени в мирно време. Никой здравомислещ няма да повярва не само на сръбския, но и на всеки друг народ, който приписва победите само на себе си, а за пораженията търси вината у другите. Според т.нар.Меморандум на сръбския народ не му остава нищо друго, освен “да се вдигне на крак”, защото бил мразен от братята си, защото бил прокълнат да бъде губещ, защото ръководството му е слабо. Излиза, че голготата на сърбите е навсякъде – в Косово,  Войводина, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина. Меморандумът с чиста съвест може да се нарече In memoriam, или удар в гърба на Югославия. Този документ вреди на сръбските интереси в Югославия, не вижда мястото на Сърбия във федерацията и прави невъзможно съществуването на югославската държава”.

Слободан Милошевич незабавно отвръща на критиците си.

С обвинението “врагове
на сръбския народ”

на Осмия пленум на ЦК на Съюза на сръбските комунисти /22 и 23 септември 1987 г./ групата на Милошевич отстранява Иван Стамболич и Драгиша Павлович от постовете им. В следващите няколко месеца победилата фракция на Милошевич извършва чистки в сръбската партийна организация. От партията са изключени над 5000 сръбски комунисти, които не одобряват курса на Слободан Милошевич.

Меморандумът е само върхът на айсберга, прикриващ новата сръбска стратегия към автономните области Косово и Войводина и към “непослушните” републики Словения и Хърватия. Дискретна цел на Милошевич са Македония и Босна и Херцеговина, където активно работят сръбските тайни служби и създават лобита за влияние сред местния елит. Стратегията на Милошевич е съвременна версия на сръбската държавна доктрина от края на 19 век, носеща името “Начертания”.  Неин автор е сръбският политик  Илия Гарашанин, който планира силова териториална експанзия във всички възможни посоки, за да създаде Велика Сърбия. Един век по-късно  Слободан Милошевич  прегръща идеите на Илия Гарашанин за голяма и мощна сръбска държава.

Следва
Как Милошевич покори
Войводина, Косово и Черна гора

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2019/01/11/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%86%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%80/

Свързани новини: