По пътя на копривата по гол … мозък

В своя символичен отчет в ivo.bg за миналата година година вече споменах, че за мен тя се отличи с все по-редките покани от т.н. големи телевизии към моята коментаторска особа – вероятно и поради удобното обстоятелство, че настоявах за равнопоставеност с мнозина други коментатори, които са добре дошли да говорят без опонент, опитващ се да им запушва устатата с персонални атаки. http://ivo.bg/2018/12/31/малък-отчет-за-успехите-ми-през-2018-та-но/

За противник на статуквото, като моя милост, няма “милост” в това отношение. Ето защо скритите зад обективите фактори, които решават на кого да дадат думата по критериите на своята зависимост от опозиционно-властовото статукво, т.е. по линията пари-власт- прим(адони) , явно са си намерили ( още една) “обективна” причина да не им развалям със солови арии фалшивия плуралистичен хор.

Щом Инджев не ще да пее в хора, като толкова много други драги гости и щом не ще да се хване на хорото, няма да му позволяваме да друса ръченица. Соловият танц е само за опитомените коментари, които трябва да бъдат откроени от масовката.

Колега в това отношение е и Илияв Василев, единственият българин, включен в черния списък на Кремъл. Познайте защо същото правило на изключване важи в същите телевизии за бившия ни посланик в Москва – щом Москва не дава, значи тук козируват по веригата. Така се малките медийни колелца в основата на този хибриден механизъм на руско-българската работилница за шлифоване на дялани камъни.

Както пише Илиян Василев на своята страница във Фейсбук, соловата поява на коментатори, вкл. такива, които го играят опозиционери, е ключов критерий за това “кой кой е”. Забележката на колегата е във връзка с поредната еднолична телевизионна визитация на Татяна Дончева, представяна от гореспоменатите телевизии като специалист по всичко и най-вече по рецепти за горчиви хапове, поднасяни с хаблив език от името на беззъбто обслужване на същото това статукво. . 

Мога да изброя още поне дузина нейни подобия, на които невидими занаятчии на медийното задкулисие ваят от години публичен образ на фалшиви борци за справедливост. Те са нещо като опозиционери от запаса, който може да бъде мобилизиран винаги, когато на статуквото му стане напечено и се наложи да се вадят резервните му отбори за балансиране на нестабилността (им). Само че тези дялани камъни, както всяко оръжие, се нуждаят от поддръжка . Ето защо ги вадят през телевизионните сандъци за смазване и лъскане ( на имиджа ). 

Така работи машината на бремето, което влачим докато съвсем се забатачим на дъното на световните класации по свободно слово. Режисьорите на този призрачен театър се надяват широката публика да не забележи прозрачно повтарящата се избирателност на сервираните й мнения въпреки очевидната амортизация на селектираните от тях актьори.

Хайде да спомена още един такъв любим на властовата опозиционност солист, за да не излезе, че нещо съм се фиксирал върху смятаната за колоритна персона на бившата адвокатка на Мултигруп. Едно към едно подобен продукт е и Георги Кадиев. Родеят се не само по линия на тяхното изстрелване в политиката чрез първата космическа скорост на ракетата носител БСП, отхвърлена от двамата театрално на един етап като ненужна при полета в самостоятелна политическа орбита, но и също по критерия “Мултигруп”. Тя адвокатстваше на проруската корпорация, а той пък й “услужваше” журналистически като автор на програмната статия в “Дума”, чрез която босът Илия Павлов оповестяваше опита си да изпълзи на чисто.

Но този тандем най-вече е сиамски по основната кръвна линия: безпрекословната вярност към руското влияние в България.

По стечение на обстоятелствата се случи така, че тяхната привързаност бе проверена и демонстрирана върху моята скромна глава. В случая с Дончева бях задочно наречен от нея на 10 май 2015 г. в предаването на Георги Любенов на БНТ в мое отсъствие  “урод”. Нападна ме във връзка с позицията ми срещу руската намеса в България. А на 29 май 2015 г. Георги Кадиев се опита да ми запуши устата в БТВ с лични нападки, различаващи се с това, че поне бяха “лице в лице”. Поводът за гнева му беше, че подкрепих позицията на президента Плевнелиев да не демонстрира подкрепа за Путин на командвания от него парад на Червения площад в светлината на тъмната история с руската агресия срещу Украйна.   

Ефектът от сблъсъците на такива като мен със “сделаните в Россия” камъни  е, че се оказваме в ролята на “гърнето”, което се чупи в сблъсъка с камъка, както казва поговорката. В детската игра на криеница “счупено гърне” означава: “разкрит си”. Следва “пуу(тин)  за теб”.

Освен това дори да е спукано, гърнето си остава интелектуален продукт, който говори нещо на археолозите. и не символизира  не означава непременно пречупване пора спецификата на материяла, който не подлежи на прегъване. Може да послужи за целите на каляването и поуката във връзка с бъдещи сблъсъци. Само че онези с чугунените глави не са в състояние да изчислят подобен парадоксален резултат от своята твърдолинейност.

В БТВ все пак ми е позволено  около два пъти в годината на участвам (в ) “Лице в лице”, но на намеците ми, че бих се възползвал от правото си на отговор срещу обидата от страна на Дончева БНТ отвърна с три годишно мълчание, което прераства вече четвърта година в постоянна забрана. Ако някой може да преброи междувременно дефилетата на Дончева ще лъсне  от съответната пропорция цялата уродливост на съзнателно дисбалансираната система, която служи на чуждите господари. 

Рекордът сред трите “големи” телевизии в личното ми декласиране от тях се падна на Нова тв, от чийто екран съм вече напълно заличен. Само водещият Милен Цветков наруши моето остракиране ( “отстраняване” по древногръцки, чрез пускане на парченца от счупени грънци в изборната урна) и ме покани да представя книгата “Измамата “Сан Стефано”. Нямам представа дали тази капка е изиграла някаква роля в чашата на търпението спрямо него, но е факт, че това беше едно от последните му предавания преди лятната ваканция , след което  на есен началството на телевизията запя познатата песен: вече не бил интересен. Свалиха му предаването от екрана.

Не казвам нищо ново, но някои стари истини трябва да се повтарят, за да не си въобразяват хитреците, че тези истини ще бъдат оставени да умрат от старост.

Пък и не е вярно, че от гласа в пустинята няма полза – не и в “пустинята” интернет. 

 

 

 

 

При всичките си несъвършенства мрежата е оазис на свободното слово въпреки нейните несъвършенства, експлоатирани яростно от разбойническите кервани от платени тролове и прочее дебнещи разбойници. За едни това е Пътят на коприната,  връзката между Изтока и Запада, търговската артерия за световен обмен на мисли и постижения от всякакви области на прогреса. Но има и други ( като Гундяев от КГБ, маскиран като руски патриарх, за когото модерните комуникации водят “антихриста” на земята), които подскачат като ужилени при мисълта за свободата. За тях той е път на копривата, в която газят по гол … мозък. 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2019/01/14/%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%be-%d0%b3%d0%be%d0%bb-%d0%bc%d0%be%d0%b7%d1%8a%d0%ba/

Свързани новини: