НВИМ показва оръжия на войводи на 3-ти март

В чест на Националния празник на България - 3 март, Националният военноисторически музей обявява ден на отворени врати. Посетителите на музея ще имат уникалната възможност да видят, изнесени само за този ден, личните оръжия на прочути войводи и дейци на българското национално-освободително движение. Музеят ще покаже кремъчни пищови, мушкет и ятаган на Панайот Хитов, сабята на Христо Ботев, револвера "Гасер", М 1869, на Васил Левски, пушките на Георги Сава Раковски и Панайот Волов, тесак на Захари Стоянов. Впечатляващи със своята изработка са пищовите с позлата на Ильо войвода, изработени от прочутите тулски оръжейни майстори, кремъчният пищов с инициали "Т.К." на Тодор Каблешков, автора на кървавото писмо и сабята на дядо Жельо, на която със златни букви е изписано "Българино, братко мой, ти от турчин се не бой, вземи сабля, върви на бой". За първи път ще бъдат показани оръжията на водачите на Димитракиевата буна (въстание в Северозападна България 1856 г.) - сабя на Иван Кулин и капсулен пищов на Димитър Петрович. Сабята на Велчо Атанасов – Джамджията ще припомни за въстанието в Търново (1835 г.), известно като Велчова завера. Ильо войвода и Жельо войвода участват с четите си в три войни: Сръбско-турската война (1876 г.), Руско-турската война от 1877-1878 г. и в Сръбско-българската война (1885 г.) Илия Марков Попгеоргиев става хайдутин още 1850 г., за да отмъсти за брат си. Участник в Първата българска легия (1862 г.). Заедно със синовете си Никола и Иван се сражава в Сръбско-турската война (1876 г.), където е тежко ранен и остава сакат с дясната ръка. Когато започва Руско-турската война (1877-1878 г.), още неоздравял от раните си, той заминава за Свищов и се поставя в услуга на руското командване. Произведен в чин капитан, води доброволческа чета. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал Й. Гурко. Има заслуги за освобождението на Кюстендил (17 януари1878 г.).Той е един от българските представители при подписването на Санстефанския мирен договор. Желю Христов Чернев първоначално е хайдутин в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на Панайот Хитов. През 1868 г. подготвя своя чета със секретар Хр. Ботев, но поради финансови причини не преминава река Дунав. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) четата му действа в района на Котел и Еленския балкан. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: