“Държавниците” ни - нестинари по принуда и по своя вина

Президентът Първанов си прекъсва посещението в Карнобат, за да посети „спешно” Пловдив във връзка със събитията в Катуница. Колко „спешна” е тази реакция на четвъртия ден след като пламна фитилът на етническата бомба? Три дни мълча, а на четвъртия се „сети”, че нещо става в поверената му държава.

Борисов пък, също толкова адекватно, контрира намерението на Първанов да се събуди с репликата, че намесата на политици щяла да увеличи напрежението. Ами ако упълномощените да управляват само предизвикват напрежение с намесата си при кризи, за какво са ни тогава тези бушони?

Управленските абсурди обаче не свършват с този. Вече станахме свидетели на поредица от противоречия. Докато Борисов обвини полицията, че е изпуснала положението в Катуница, най-довереният му човек, вътрешният министър Цветанов, ни довери, че неговите хора си били свършили работата. Същевременно, според свидетелства на Би Ти Ви, в нощта на палежа не е имало 2000, а само 200 запалянковци. Ако е вярно, значи някой раздува мащаба на събитията. Кой лъже?

Изобщо, както се вижда, при липсата на визия и цялостна политика за справяне с етническото напрежение, управниците са принудени да действат като пожарникари. Вместо с превенция, се занимават с гасене на пламъците, раздухани от въглените, оставени без надзор на полето на тлеещите отдавна конфликти в обществото.

Когато един „държавник” (за Първанов това са цели два проспани мандата) не се занимава с държавните проблеми на съответната висота, му се налага да слиза на селско ниво – с досада, която страшно му личи. Прави го, за да „отбие номера” в промеждутъка между две рекламни посещения за собствената си персона – днес в Карнобат, утре в друга изба, където се надява да подклажда пиянството на един народ дотолкова, че да го кара да танцува по неговата свирка и в бъдеще.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: