Португалия на ръба на пропастта

ДПА

Португалия не е Гърция, подчертаваха неведнъж португалските лидери. Вероятността Лисабон да последва Атина и да поиска втора спасителна помощ обаче нараства всеки ден. “Няма да допуснем това, което се случи в Гърция, да стане и тук”, заяви неотдавна премиерът Педру Пасуш Коелю.

И все пак според мнозина анализатори вече е неизбежно да се окаже, че Португалия да има нужда от втори финансов спасителен пакет, оценяван на 30 милиарда евро (40 милиарда долара). Първата спасителна помощ от 78 милиарда евро бе отпусната от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ) през май.

Въпреки досегашните уверения, че Португалия нито ще се нуждае от още пари, нито от време, за да изпълни финансовите цели, договорени в спасителното споразумение, министърът на финансите Витор Гашпар вече обсъди тази възможност с германския си колега Волфганг Шойбле миналата седмица в Брюксел. Португалска медия показа Шойбле да казва на Гашпар, че Берлин е готов да подкрепи евентуални промени в спасителната програма за Португалия, на което Гашпар отговори, че това би било “високо оценено”.

Една такава ситуация несъмнено би се сторила несправедлива на консервативното правителство на Пасуш Коелю, което чувства, че е направило всичко необходимо. Португалия възприе политика на икономии, която Гашпар описа като най-твърдата, откакто страната е станала демократична след революцията на карамфилите през 1974 година.

Лисабон оряза разходите, вдигна данъците, пусна в ход приватизационна програма и реформира пазара на труда. Направи дори повече, отколкото поискаха кредиторите, в опит да убеди финансовите пазари в платежоспособността си. Съкращенията в сфери като здравеопазването и образованието, заедно с равнище на безработицата от близо 14%, доведоха до това, което благотворителни организации нарекоха тревожно нарастване на бедността.

Отслабващото вътрешно потребление сега е сред причините за най-тежката от десетилетия рецесия в Португалия. Икономиката се сви с 1,5% през 2011 година и се очаква да се стопи двойно повече тази година. През уикенда в Лисабон около 300 000 души излязоха на протест срещу мерките за икономии, призовавайки за край на “външната намеса” от ЕС и МВФ.

Жертвите обаче удовлетвориха ЕС, който похвали “добрия напредък” на Португалия. Лисабон изпълни целта си да сведе бюджетния дефицит до 5,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011 година, макар че това отчасти стана благодарение на прехвърлянето на пенсионни фондове на банките в държавната хазна.

Така наречената тройка на ЕС, МВФ и Европейската централна банка (ЕЦБ) е в Лисабон тази седмица за трета оценка на работата на Португалия в съответствие със спасителното споразумение. Очаква се тройката да остане доволна, както бе и досега, и да деблокира нов транш от общия кредит за 78 милиарда евро.

Така че защо Португалия се приближава до необходимостта да поиска нова спасителна помощ? Анализатори приписват нейните неволи предимно на пазарните опасения от вторичен ефект от Гърция, съчетан с рецесията. Икономическият растеж на Португалия е бавен от десетилетие. Експерти отдават проблема на редица фактори, сред които ниската производителност и прекаленото уповаване на нискотехнологични сектори като строителството и туризма.

Реформите на Пасуш Коелю целят да коригират някои от проблемите, като например скования пазар на труда. Не всички обаче са убедени. Икономистът Жозе Антониу Ферейра Мачаду заяви пред испанския всекидневник “Паис” следното: “Имам впечатлението, че нито пазарите, нито никой знае какво може да направи Португалия, за да започне да отчита растеж”.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: