Краят на синята коалиция и бремето на премълчаното

05/16/12 22:19
(http://e-vestnik.bg/)

Краят на синята коалиция и бремето на премълчаното

Едвин Сугарев

Днес следобед Синята коалиция приключи. Не земния си път, а своята агония. Защото агоналното състояние съпътстваше изцяло политическото й битие, трудно изтърпяно от симпатизантите на участващите в нея партии.

Трудно, защото гузността на премълчаването е трудно търпима. То е бреме, което тъй нареченият политически елит може и да не усеща, но което със сигурност тегне на всички, които се опитват не просто да следват, а да се доверяват. Нямаше как да бъде нормално обяснено защо, по дяволите – след като Иван Костов разцепи СДС, обяви го за мъртво и се опита да прехвърли всички свои грехове на партията, която го номинира за министър-председател, същата трябваше да преглътне мълчаливо това унижение – и да приеме функциите на гарант за неговото политическо оцеляване – след като беше станало безпощадно ясно, че проектът ДСБ се проваля с гръм и трясък.

Дори това можеше да се преглътне, но не мълчаливо. Дори това можеше да се приеме, но не в съпровод от лъжи. За да получи привилегията си на оцеляваща, ДСБ трябваше да каже поне едно: да, проектът ни се провали, сбъркахме. Връщаме се като блудни синове, простете ни.

Да – проектът се провали – а заедно с него се провали и СДС. Дясното не може да възкръсне под ново име. Десните трябваше да знаят, че ако този номер с прекръстването за една нощ минава пред левите избиратели, пред десните няма как да мине. И отговорността за пропуснатите шансове, които България получи през 1997 г. – с абсолютното мнозинство в парламента, с десен президент и стабилни позиции в съдебната власт – тази отговорност просто няма как да бъде разтоварена.

Десните избиратели настояваха за отговор защо стана така – и не го получиха. Вместо отговор получиха ментарджийски трикове с вричане на едни стари муцуни за това, че ще бъдат вече гражданска партия.

Не стана. Старите муцуни изгониха всички граждански мислещи люде от въпросната партия – като тези от клуб “Диалог” например. По-лошо – прогониха гражданския дух – десния дух, дето уж се беше вселил в ДСБ.

Помните ли го това? Е – ще ви го припомня – казано от Иван Костов по адрес на СДС:

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Има обаче един малък, много неприятен въпрос: къде е политическият дух сега?

Не е при СДС. И при Костов не е. Колкото и да го дирим из новото тяло, няма го. Защото политическият дух не е ловкостта или поврътливостта, с които оцеляваш на политическата сцена. Политическият дух е хоризонтът, който си поставяш; потенциалът, който можеш да мобилизираш, за да постигнеш този хоризонт; моралният кредит, който позволява на хората да ти вярват. Всичко това е изгубено – вместо тях досега имахме брак по сметка, чиято скромничка цел е една: да се влезе в следващия парламент.

Не затова беше създаден СДС. СДС беше създаден, за да промени България. Да я превърне в нормална и достойна за живеене страна.

Тази цел бе загърбена. Има много грешки и грехове в историята на СДС – но само едно е непростимо – и това е загърбването на тази цел. Обменянето й срещу жалки сребърници. Премълчаването на тази странна търговия пред хората, които са ти поверили своите надежди – и са ти дали своето доверие.

Това премълчаване уби СДС. Гузността, липсата на искреност. Хитруването, пробутването на фалшиви версии за разни съвсем реални безобразия. Хората искаха да знаят защо СДС ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 05/16/12 22:19 http://e-vestnik.bg/14700/krayat-na-sinyata-koalitsiya-i-bremeto-na-premalchanoto/