Забраната за пушене - защо съм “за”, защо съм “против”

Един фас време за забраната за пушене

Пипилота Ментолка

Само ще ви разкажа три случки, които надявам се, ще ви изяснят защо съм “за забраната” за пушене на обществени места:

1. Преди малко повече от 3 години ходих до Хелзинки, Финландия. Град, който ме изуми като архитектура, хора, всичко. Нямаше нищо общо със стандартната ми представа за Европа до тогава. Та Хелзинки беше първият град, в който се сблъсках с пълната забрана за пушене. Всички просто си излизаха безропотно от заведения и хотели, хора по 1-2-ма, клиенти и служители. Пушат чинно край кошчето до входа на заведението и влизат обратно вътре. Септември месец, дъждовно време, хладно, без пазарлъци.

Групата българи, с които бях обаче, веднага надушиха някакво каубойско заведение, сервиращо полуфабрикатни американски боклуци, в което по някакъв неведом за мен начин пушенето беше разрешено. За цяла седмица тези хора не смениха мястото! Заради едното пушене! След две ходения им теглих майната и заизследвах Хелзинки сама.

2. Преди три години с Емил поехме на сватбено пътешествие. Няколко дена в Париж, колкото да се убедя, че това не е моя град, и хайде на Талиса, и слизане в Ротердам, Холандия (и за този град трябва да ви пиша някой ден, също много изненадващ). Слизаме на централната ротердамска гара, която беше в ремонт и представляваше нещо като камара корабни контейнери (или както се казват). Излизаме отпред под козирката и Емил, озверял за цигара след дългото возене, отвори кутия цигари и аха да запуши, когато една полицайка ни приближи и каза нещо на прекрасно звучащия ми холандски. Помолихме да повтори на английски и тя:

- Тук пушенето е забранено!
- Моля? Ние сме навън!
- Отместете се 2 метра по-напред. Тук сте под козирката на гарата, която се води част от общественото място, на което пушенето е забранено – Това, казано с такъв безапелационен тон, че автоматично се подчинихме, и чак след изпълнението на разпореждането взехме да се възмущаваме що за “буквализъм”. А всъщност така би трябвало и да бъде!

3. Миналото лято, около началото на юни, когато се реши, че няма да влиза пълната забрана, а заведенията под 50 м2 ще избират дали да са само за пушачи или непушачи. Аз с Дребосъчето и още две майки с малки деца, кръстосвахме Борисовата градина в София, но взе че ни сполетя човешкото щение да похапнем нещо. Седнахме в едно от заведенията край езерото Ариана. И понеже беше лято и топло, избрахме маса под тентите. Поръчахме манджи, питиета…човешка работа. Не щеш ли заваля. Отначало малко, но после мина в порой, тентите започнаха да пропускат вода от където могат и краката ни вече джапаха в реки от вода, стана и студено. Народа влезе в заведението и ние повикахме нашата сервитьорка да ни помогне с местенето вътре.

- Ми не може.
- МОЛЯ?
- Не можете да влезете вътре.
- Е как така? Нали сме клиенти?
- Да но заведението е само за пушачи. Ако дойдат да ни направят проверка ще глобят и нас и вас. Няма как да ви пуснем.

Няма смисъл да ви разказвам как се разви разговора нататък. Останахме на мокрото и студа с децата, докато вътре на топло народа си кадеше цигарки. Похвално, на управата и персонала, че спазваха закона, но какъв беше той?

Смятам, че всяка държава, съответно нейните граждани, трябва ясно да си дадат сметка за приоритетите си във всеки един аспект от ежедневието и добруването на членовете на това общество. Забраната за пушене е само една малка част от тях.

От блога Патиланско царство

О, хепи дей!

Събина Панайотова

Да се включа и аз в масовката.

За ...

Свързани новини: