В десетката: Расист ли си? Марш да се образоваш!

Лондон
Специално за Кафене.нет

Преди време бях на гости у приятел, живеещ в Лондон от доста години. Той беше приютил за седмица-две един Пешо. Понеже домакинът имаше малко дете, ние пушачите ходехме да се тровим в градината. Така се оказах насаме с Пешо.

Разказа ми как пристигнал в Англия уж да види дъщеря си, пък решил да поостане и си намерил работа като общ работник на строеж. Не плащали особено добре, но той не се оплаквал - без високи разходи, ниската надница не му се струваше болка за умиране. Освен това обектът се намирал в хотел, та и храната на място била безплатна - каквото остане от шведските маси.

„Имаме един негър, разбираш ли, който отказва храната от гордост. Купува си негова. Пълен глупак!” - довери ми Пешо.

В главата ми светна червена лампичка. Не защото нарече колегата си “глупак”. Ако не от личен опит, то поне от филмите, всички знаем, че употребата на думата „негър” е абсолютно неприемлива в държавите с африканско малцинство. Това не е случайно.

Терминът се свързва пряко с годините, когато африканците извън Африка са били предимно роби. Много е обиден.
Опитах да обясня на Пешо, че трябва да внимава какво говори пред други хора, за да не го обвинят в расизъм.

„Ами че аз съм си расист.”

Опитът ми да открия корена на расизма у Пешо удари на камък. Единственото обяснение, до което се добрах, беше, че не ги харесва той „тия”.

Приблизително в този момент от разговора, приключих цигарата си. Докато Пешо палеше втора, за да продължи лафа с друг пушач, аз се върнах на масата. Предполагам, обидих домакина, като на всеослушание обявих новия си познат за тотален простак, но той не го показа, а повдигна рамене в смисъл „какво да го правиш”.

Съвсем естествено се сетих за тази случка, когато попаднах на националната стратегия на България за интеграция на ромското население. Публикуваният на уебсайта на президенството документ беше кръстен „13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf”.

Следвайки тази логика, първото изречение трябваше да гласи: “Настоящата Национална стратегия  на Република България  за интегриране на мангалите (2012-2020), наричана Стратегията, е  политически рамков документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на мангалите.”

Би било любопитно, нали?

Мълвата за гафа плъзна много бързо и президентството реагира с извинение, промяна на името на файла и закана за наказания на виновните. За съжаление, тази адекватна реакция беше последвана от абсолютно неадекватно изказване на Мария Иванова, прессекретар на президента.

“В желанието си да сме максимално прозрачни сме качили този документ. Както се вижда, от това има и негативи,” закахъри се тя според сайта dnes.bg.

Не, уважаема, желанието за максимална прозрачност не носи негативи. Негативите идват от образованието, подбора и инструктажа на служителите, от контрола върху работата им, от ценностната им система и от глупавите оправдания на началството.

Но най-вече, негативите се крият във възпитанието.

Непринуденият расизъм е всекидневие в България. Той е част от националната култура - неразделна и ненакърнима. Той обхваща практически всички прослойки на обществото и всички етноси. Той е един от белезите на така наречения “български етнически модел”, в който толерантността не е на почит.

След стотици години съвместен живот между българи, турци и цигани, ние все още не сме се научили да живеем заедно. Ние сме почти напълно сегрегирани и доволни в сегрегацията си. Ние храбро се обиждаме едни други на етническа основа и не разбираме ползата от това да разговаряме помежду си.

Слава Богу, имам идея как да оправим нещата: със сопичка.

Нека наказваме расистите. Здраво. Безмилостно. С принудително изучаване на историята на другите етноси, с глоби, с обществено полезен труд, а защо не - при много тежки рецидиви, и със затвор. Нека превърнем расизма в ...

Свързани новини: