М. #Тодорова в Гневни-те: #Върховенството на закона е един от големите #проблеми на страната

Интервю на Полина Паунова с председателят на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова за Епизод 4 на "Гневни Млади Хора". "Гневни Млади Хора" е независима платформа за новини, дебати, гражданска журналистика и анализи. Проектът се осъществява от PRESSCLUB Information AGency (PIA), в партньорство с Институт за развитие на публичната среда и Фондация "14 януари"

Полина Паунава: Здравейте, вие сте с 4-ти епизод на „Гневни Млади Хора”. Започваме с кратка ретроспекция. Всичко започва 2009 година. Тогава Съюза на съдиите в България (ССБ) пише отворено писмо до МС, в което казва: „В последните няколко седмици наблюдаваме поредните опити за недопустимо посегателство върху независимостта на българската съдебна система от страна на различни представители на изпълнителната власт. Наш дълг е всеки път да алармираме за тези вмешателства, защото единствено поддържането на нетърпимост към тях е ефективна гаранция срещу авторитарно управление. Напомняме, че независимостта на съдебната власт е предвидена в Конституцията като необходимо условие за функционирането на правовата държава и е в услуга на обществото.” Тези изречения са провокирани от двамата вицепремиери Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Първият, според ССБ, пак цитирам: „нееднократно в средствата за масово осведомяване заяви, че МВР е събрало “безспорни доказателства”, при които “няма европейски съд в Европа, който да не осъди тези лица на възможно най-високата присъда, която могат да получат”.” Именно по този повод, ССБ в своето обръщение, подписано от съдия Мирослава Тодорова пише: „Внушението на тези изявления е недвусмислено и представлява натиск върху вътрешното убеждение на съда.” Година по-късно ССБ публикува на сайта си кратък текст „Защо мълчим”. Той вече звучи отчаяно – този път те не виждат смисъл да учат Цветанов на демократичност. Цитирам: „Досега коментирахме многократно подобни изказвания на г-н Цветанов с призив да спре конфронтационното вредно говорене срещу актове на съда по неприключили наказателни дела. Не бяхме чути. Не можем да научим министъра на вътрешните работи на демократична култура. Не разполагаме с възможност и да го убедим в принцип, който от гледна точка на правовата държава, би следвало да е извън всякакво съмнение – за да има правов ред, за да се чувстват сигурни всички граждани, съдът е коректив за законността на действията на полицията и никога не може да е обратното. Защото обратното е полицейска държава, а не правова.” От тук нататък историята вече ви е ясна. Вербалните нападки между вътрешния министър Цветан Цветанов към съдия Тодорова продължават, докато ескалираха до това, че той я обвинява в „слугинаж на мафията”. Тя пък заведе дело срещу него. След това ВСС уволни съдия Тодорова, заради забавяне на мотиви към дела, за които същия този ВСС по-рано я наказа. Президентът допусна, че уволнението е в резултат на заведеното дело, Борисов го определи като „провокация”, ЕК написа, че това е „смущаващо”, а пък Цветанов похвали ВСС за „моралната позиция”. Тук интересн момент е, че цялата власт побърза да се разграничи от ВСС с мотива, че той е избран от Тройната коалиция. Това, обаче не отговаря на истината – ГЕРБ до този момент е назначил четирима свои представители в него. Стигна се и до там, че членът ан ВСС Цони Цонев бе предложен от ГЕРБ да бъде в Инспектората към ВСС и с това въведение казвам здравейте на вас и Добър ден на съдия Мирослава Тодорова. Мирослава Тодорова: Добър ден. Полина Паунова: Предлагам да започнем с един такъв въпрос: Какво остана неразбрано, според вас, от дебата по уволнението ви? Мирослава Тодорова: Може би малко ми е трудно да се отстраня, защото не знам дали си представяте, но това е ежедневна обсада. В продължение на може би две години, правим отчаяни опити за защита независимостта на съда от посегателства както отвътре, така и отвън. Междувременно гледаме дела, опитваме се съсредоточено да ги решим правилно и да не сбъркаме. Аз пиша защити по дисциплинарни производства, становища по законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт и се стигна до тази ескалация в момента. От една страна, фактите са вече публично изнесение, ВСС, независимо от тайната на дисциплинарните производства, каза своята версия по въпроса без да ме покани. От друга страна, обаче, аз съм юрист и смятам, че ще спечеля спора във Върховния административен съд (ВАС) и се преживявам като съдия. Целият си професионален опит съм изкарал в съда така, че много внимавам аз да не прекрача границата, защото всичките ни усилия са, за да постигнем върховенство на закона. Това означава, че трябва да се борим за независимостта на съда, като даваме възможност на съда винаги да отсъжда спокойно без външни въздействия. От друга страна, обаче трябва да се опитваме да правим разграничение кога съда е оставен да работи свободно и постановява актовете си въз основа на вътрешно убеждение и кога това представлява симулация. Върховенството на закона се видя, че е един от големите проблеми на страната. Посочен е като основен проблем в доклада на ЕК. Но, истината е, че от години говорим за този проблем. Всеки път, когато сме реагирали срещу изказванията на министъра на вътрешните работи по висящи дела, включително преди произнасянето на съд по тези висящи дела, сме имали предвид, че ако съдът се подчини на държавната вола и привидно това, което се твърди, че е държавния интерес, в този случай вече никой няма гаранция, че неговото дело ще бъде решено правилно. Защото няма да разполага с информация дали другата страна в процеса няма да разполага с други форми, с които контролира съда. Механизмите за поддържане на зависимост на съдебната власт, са най-разнообразни. От една страна, съдебната власт, по дефиниция, е по-уязвима от другите власти, защото не разполага с ресурса да говори свободно по медиите. Съдът трябва да бъде дистанциран от страните и останалите власти, за да може спокойно да чете делото и да не показва пристрастност. В този смисъл не може да се изразява и граждански активности и затова... Полина Паунова: Но, пък вътрешния министър може. Той се изказва като „гражданин”, както знаем. Мирослава Тодорова: Да, ние затова в тези многократно написани позиции не веднъж сме цитирали и конституционалиста Хамилтън, който казва, че въпрос на зрялост е другите власти да не подчинят съдебната. Защото това е много лесно, но е пирова победа. От 1997 година съм съдия и виждам как със смяната на всяко следващо правителство тези хора, които първоначално като властимащи са смятали, че могат да се опитват да узурпират съда, след това са били в уязвима позиция. Така, че въпрос на зрялост, на чисто, биографично ежедневно ниво е всички да разберат, че независимият съд е лична гаранция за тяхното лично добруване в бъдеще. Защото никоя власт не е вечна. В конкретния случай, с това уволнение, фактите показват притеснителни процеси. Част, от които изискват своето обяснение и то, може би не от нас, а от обективни и независими наблюдатели. Успокояващото е, че ЕК, очевидно добре се ориентира от дистанция какво се случва. Това, което се видя е, че без да бъда изслушана бях уволнена за дела, които съм разгледала преди много години. Трудно бих могла да бъда убедена в добросъвестността на ВСС, че той изхожда от интересите на правосъдието. Защото, ако това беше така, щеше поне да направи актуална преценка на дейността ми сега. Колко дела ще започнат отначало, колко дела са обявени за решаване и, поради това, че не са написани от мен и от колегите в състава, ще почнат отначало. Въпреки всичко, въпреки това, че административния ръководител и ВСС са ме поставили в условия, в които да мога да върша спокойно работата, дали пък не съм успяла да приключа всички стари дела. Защото аз твърдя, че в момента най-старото ми дело, което разглеждам е от юли месец 2011 г. и то е едно от най-тежките дела за организирана престъпност в страната. Полина Паунова: Кое е това дело? Мирослава Тодорова: За наркоразпространение на територията на София за голям период от време срещу част от групата на Златомир Иванов (Златко Баретата – бел.ред.). Полина Паунова: Става дума за Тони Мамата, нали така? Мирослава Тодорова: Да, и други. От юли месец до сега сме провели 27 заседания, което означава най-малкото, че съдът не бездейства. Трудно е хората да разберат, аз знам, че акцента е върху забавянето на делата, трудно е хората да разберат какво усилие коства на съдиите в натоварените съдилища да свършат работата си съвестно и съобразно високото си назначение. Защото всяко дело трябва да бъде решено правилно и никой да не бъде неглижиран. Всеки човек, когато застане в съдебната зала, трябва да има увереността, че неговото дело е най-бавно за съдията. Статистиката е чудовищно голяма. Освен, че съм получила 309 дела, което значи, че съм ги и прочела, 270 от тях миналата година съм решила, а само за 2 месеца съм получила 400 тома и това в ситуация, образно казано, на обсада. Защото, междувременно, въпрос на личен избор е, но ние не се отказахме да пишем конструктивни становища за законопроекта и да изпълняваме това, което ВСС не изпълняваше. Всеки път да реагираме, когато имаше противозаконно и противоконституционно посегателство върху независимостта на съда. Същевременно започнахме и високотехнологична дейност по изготвяне на система за оценка на натовареността на съдиите. Това, на практика, е много работа. Не е вярно, че съм рецидивист, както е казал г-н Цонев. Не съм го слушала, защото тогава бях на работа, а не съм била поканена на заседанието на ВСС. Дисциплинарно съм уволнена за дела, които съм приключила – едното 2009 г. и не са обявени мотивит, т.е., то без сигнал на недоволен гражданин е издирено и открито в архива на съда, а другото... Полина Паунова: Кой го е издирил това? Мирослава Тодорова: Сигналът е от председателят на Апелативния съд (Веселин Пенгезов – бел.ред.), което означава, че той може би с прекия ми административен ръководител. А, другото ми дело е от март 2011 г. Рецидив, и в юридическия смисъл, и в гражданския смисъл, т.е. хората могат да разберат е, когато след като съм наказана, съм продължила все така упорито да не си пиша делата. Но има нещо друго. Тези дела са приключени в период, в който - това не го казвам като оправдание, а като обяснение – съм имала право да не гледам дела, но съм ги изгледала, за да не осуетявам възможността доказателствата да бъдат събрани и тези граждани, които са били разпитани, да не идват пак и да не натоварвам колегите си. Минималният стандарт, казвам минимален, не повече от това, е било да не бъде осуетявана възможността тези дела някъде да ги чета, да ги пиша и да мога да ги предавам. Вместо това, не само физическия достъп до делата ми беше затруднен, защото нямах кабинет и... Полина Паунова: Имате предвид – това  ебило във времето, в което сте била преподавател, защото, вероятно не всички знаят? Мирослава Тодорова: Да, точно така. В този период от време бях на пълна трудова заетост в Националния институт на правосъдието в продължение на две години. В този период от време, обаче аз приключих всички дела, които са ми възложени за разглеждане. Една част от тях бях принудена да ги търся по най-различни места в съда. Много внимавам да не кажа повече, отколкото мога да казвам, за да не злепоставя и други хора, но истината е, че аз съм пример за това, че има дефицит на добро управление на системата. В никакъв случай не подценявам собствените си грешки, но след като съм се наела да приключа делата и да работя две работи и та за една заплата – казвам го, защото има злоупотреби и в тази посока. Полина Паунова: Обвиняват ви, че сте вземала повече от една заплата, така ли? Мирослава Тодорова: Да. Но пак казвам – принзипа на лавината безотказно работи. В годината, в която отново се върнах в съда, освен делата  - около 250, примерно, които са ми се паднали на доклад, съм приключила и други около 230, които не се водят в статистиката. Защото са на доклад на други съдии, включително на младши съдии, но аз съм взела участие в по-голямата част от тях и така се оказа, че това е годинат ана особените мнения, които съм написала. Нали си представяте колко много дела са това и най-малко има по един засегнат, най-малко. Следва продължение

Прочети цялата новина

Свързани новини: