Световният елит укрива до $32 трлн. от данъчните

Свръхбогатите се възползват от вратичките в трансграничните данъчни закони, за да укрият поне $21 трлн. в данъчни убежища – сума, която се равнява на американския и японския БВП, взети заедно. Това сочи изследване по поръчка на Мрежата за данъчна справедливост (TJN).
Джеймс Хенри, бивш главен икономист в консултантската агенция McKinsey и експерт по данъчни убежища, състави най-подробната досега оценка за размера на офшорната икономика в нов доклад, предоставен ексклузивно на в. „Обзървър“. Той показва, че между  $21 трлн. и $32 трлн. са изтекли от десетки страни към по-непрозрачни юрисдикции, като Швейцария и Каймановите острови, с помощта на частните банки, борещи се да привлекат активите на хората с високо нетно състояние. „Богатството им е защитено от високоплатени, усърдни професионалисти в сферата на частното банкиране, правните услуги, счетоводството  и инвестиционната консултантска дейност, които се възползват от все по-свободната от граници и пречки световна икономика“, посочва Хенри. Десетте най-големи частни банки, сред които UBS и Credit Suisse в Швейцария, както и американската инвестиционна банка Goldman Sachs са управлявали над $6,25 трлн. през 2010 г., което представлява рязко увеличение спрямо сумата от  $2,34 трлн. преди пет години.
Подробният анализ в доклада, съставен по данни от редица източници, сред които Банката за международни разплащания и Международния валутен фонд, показва, че за много развиващи се държави съвкупната стойност на изтеклия капитал от икономиките им от 70-те години насам е повече от достатъчен за покриването на външните им дългове. Богатите на петрол страни, чийто елит може да се придвижва из целия свят, са особено изложени на риск от изтичане на богатството им в офшорни банкови сметки, вместо то да се влага в местната икономика.
Ако се пресметне възвръщаемостта от инвестирането на скритите активи, се получава, че близо $781,1 млрд. са напуснали Русия от началото на 90-те години, когато икономиката на страната се отвори. От Саудитска Арабия са изтекли $307,8 млрд. от средата на 70-те години насам, а от Нигерия - $306,21 млрд. Проблемът в случая е, че активите на тези страни се държат от малък брой богати личности, докато дълговете се поемат от обикновените граждани чрез правителствата“, пише докладът. Самият обем на парите извън обсега на данъчните власти е толкова голям, че стандартните критерии за измерване на неравенството силно подценяват реалната пропаст между богатите и бедните. Според изчисления на Хенри активи на стойност $9,84 трлн. се притежават от едва 92 000 души, или 0,001% от световното население – малък брой свръхбогати, които имат повече общо един с друг, отколкото с хората от дъното на йерархията на доходите в собствените им общества.
„Тези изчисления разкриват стряскащия факт, че неравенството е много, много по-дълбоко, отколкото показва официалната статистика, а политиците все още разчитат с данъчни политики да прехвърлят част от средствата на богатите надолу по стълбицата“, казва Джон Кристенсен от TJN. „Хората по улиците не хранят илюзии за несправедливостта на положението в момента.“ Брендан Барбър, главен секретар на британския Конгрес на профсъюзите (TUC), заяви: „Държавите по света са под силен натиск да съкратят дефицитите си и правителствата им не могат да си позволят да оставят такова голямо богатство да им се изплъзне в данъчните убежища. Затварянето на законовите вратички, използвани от международните компании и свръхбогатите, ще намали дефицитите, а държавите ще могат да се съсредоточат върху насърчаването на икономиката, вместо да изцеждат чрез съкращения и данъчни увеличения живота от 99% от хората, които не са достатъчно богати да избегнат плащането на данъците си.“ Ако приемем, че активите на стойност $21 трлн. носят средна печалба от 3% на година за притежателите си и правителствата успеят да обложат с данък от 30% този доход, тогава той ще генерира буфер от $189,04 млрд. под формата на приходи – повече, отколкото богатите държави отпускат като помощи на развиващия се свят всяка година.
Лидерите на Г-20 многократно обещаваха да закрият данъчните убежища след финансовата криза през 2008 г., когато конфиденциалността, обгръщаща част от банковата система, беше масово възприета като фактор, изострящ нестабилността. Много държави обаче все още отказват да разкриват подробности за финансовото състояние на клиентите си на данъчните в родината им. TJN иска разкриването на подобна информация да се превърне в стандартна практика, която да попречи на богаташите да се възползват от една юрисдикция за сметка на друга. „Самото съществуване на световната офшорна индустрия и освободеният от данъци статут на огромните суми, инвестирани от богатите й клиенти, се дължат на изискването за конфиденциалност“, заяви Хенри.

По в. „Обзървър“

Прочети цялата новина

Свързани новини: