Стратегията на Ердоган

в. Хюриет дейли нюз

Ако министър-председателят Реджеп Таийп Ердоган иска да стане президент след две години, но иска също неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да избегне съдбата на Отечествената партия и Партията на верния път, които изчезнаха от политическата сцена след като лидерите им се издигнаха до президентски мандат, няма друг избор: Той определено не бива да допуска партията да остане в ръцете на някой номер две или временен лидер, а трябва да я възложи на истински номер едно, негов приемник, който наистина заслужава доверие.

Ердоган вече започна с усилията да накара обществеността да приеме президент, който е и партиен лидер. За разлика от бившия президент Сюлейман Демирел, който обяви след встъпването си в длъжност, че няма да носи две дини под една мишница и скъса връзките си с партията, Ердоган иска да има и трите неща - президентството, правителството и партията. Той открито заяви това свое намерение, като каза, че турците трябва да приемат президент, който е и лидер на партия.

Кое всъщност е вярно? Наистина ли Ердоган се опитва да стане президент, който е едновременно с това е премиер и лидер на управляващата партия, или се опитва да спаси ПСР от участта на Партията на верния път и Отечествената партия, след като лидерите им станаха президенти? Двете неща не могат да вървят заедно. Какво цели всъщност?

Дълго време циркулираше сценарий, според който след издигането на Ердоган като президент, негов фаворит за наследник на поста му начело на ПСР и правителството ще бъде външният министър Ахмет Давутоглу. Вторият силен възможен кандидат може би е (турският вицепремиер) Али Бабаджан, а трети - Нуман Куртулмуш (председател на партия Гласът на народа).

Дали наблюдателите трябва да смятат, че поканата на Ердоган към Куртулмуш да се присъедини към ПСР е индикация, че министър-председателят се е отказал от утопията си да бъде едновременно лидер на партията и президент, и се е съгласил да постави истински лидер начело на партията и управлението? Наистина ли се е отказал от надеждата да продължи напред с Давутоглу, Бабаджан или някой друг второразреден политик и е осъзнал, че има нужда от харизматичен лидер, който да енергизира масите със своите политически виждания и стратегии?

Във всеки случай, ако не това е причината за поканата и Куртулмуш наистина приеме да се присъедини към ПСР в замяна на по-нисък пост в партията или някоя друга политическа благина, това би било неговата политическа смърт. Все пак не беше ли точно Куртулмуш най-яростният критик на изоставянето от партията на ислямските нравоучения за смирение и разточителството на публични ресурси?

Семантиката и символизмът са много важни за хората от тези културно многообразни географски ширини.

Какво ли е значението на това, че Ердоган избра сградата на министерския съвет за срещата си с Куртулмуш, за да покани него и неговата партия Гласът на народа да се присъединят към ПСР, докато предпочита партийната централа, когато кани лидера на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу или Ахмет Тюрк (бившия председател на кюрдската Партия за демократично общество), за да обсъждат актуалните кюрдски проблеми и въпроси, свързани с управлението.

Колкото и болезнено да е за Давутоглу, Бабаджан или другите кандидати за лидери на партията и министър-председатели, посланието е ясно по отношение на управлението на партията и правителството след Ердоган.

Ако и някои други поддържащи герои, като например Сюлейман Сойлу, също бъдат поканени да се присъединят към ПСР в следващите седмици и месеци до есенния конгрес на партията, стратегията на Ердоган може и да стане по-ясна.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: