Тази кръв можеше и да не се пролее

07/22/12 21:23
(http://e-vestnik.bg/)

Тази кръв можеше и да не се пролее

Алберт Бенбасат. Снимка: личен архив

Януари 2011 г., привечер. Автобусът от Ейлат пристига на „Тахана мерказит” – най-голямата автогара на Тел Авив. Капнали сме от дългото пътуване и си представяме как Берто, братовчед ми, бързо ще ни качи в колата си и ще ни откара в прохладния си апартамент, там ще отморим, ще пийнем бира, ще хапнем – Тамара, съпругата на Берто се е погрижила. Уви… Машината спря пред едни заграждения, казаха да слизаме и да се приготвим за проверка на багажа.

Хубаво, рекохме си, това вече го бяхме изпитали в Ейлат, приказен курорт на Червено море, където от половин година живееше и работеше синът ни. Там, досами плажа има мол, в който при всяко влизане ни проверяваха чантите и ни оглеждаха дискретно. Свиква се, казваше синът ми, вече не ми прави впечатление. На нас ни правеше, защото бяхме за кратко.

Ала на Тел-Авивската автогара нещата стояха другояче. Оказа се, че трябва да висим на безкрайна опашка, образувана все от пристигащи пътници в този час пик. Израелските граждани чинно чакаха, а ние с жена ми се ядосвахме, подмятахме нещо за културно обслужване, че не може да ни третират като потенциални терористи и прочее.

Нейсе, дойде ни редът. Озовахме се пред пет-шестима полицаи и полицайки, едната от които толкова черна, че чак синя. Съща сестра на Уесли Снайпс, дори по-зловеща, тя ни заповяда, първо на иврит, сетне на английски, да си отворим куфарите. Отворихме ги нервно, а полицайката ги обърна, дето се вика, с хастара наопаки. После претърси и нас, минахме и на скенер. Накрая, вече убедени, че сме чисти, ни избутаха настрана, за да си приберем партакешите.

Когато всичко свърши, Берто (той искаше да дойде при нас, за да помага, но не го пуснаха) се опита да отговори на възмущението ни, като заобяснява, че в Израел било така заради опасността от ислямистки бомбени атентати. Освен на летищата особено бдителни били на автогарите, жп гарите, пристанищата, тъй като терористите ги предпочитали. Много жертви са дадени тъкмо на тия рискови места.

Разказвал съм неведнъж горната случка в България, ала не ми е хрумвало да я напиша. А май е трябвало. Проумях го след кръвопролитието на Бургаското летище. Не можеше да не ни е ясно, че тероризмът срещу израелски граждани (а и срещу евреи въобще!) отдавна е преминал границите на Държавата Израел.

Никой никъде не е застрахован, не е в пълна безопасност. И навсякъде, където подобен акт може да се случи, се вземат драстични мерки за сигурност. Вярно, нарушава се комфортът на много хора, но пък се спасяват човешки животи, дори не предполагаме колко животи се спасяват.

И сега идват въпросите. И недоуменията. Как от гледище на здравия разум е допустимо да качваш в автобуси големи групи (хиляди!) израелски курортисти на неохраняем, необезопасен паркинг, сиреч на място, където всеки (!) безпрепятствено (!) би могъл да заложи бомба и да я взриви. Както и стана.

Които и да са, организаторите на атентата са се целили не само в невинните израелци, България също е влизала в сметките им. Това е страна, която носи историческа „вина” за оцеляването на еврейския народ, спасявайки близо 50 хиляди от Холокоста.

В България израелците се чувстват като у дома си, мнозинството идват често, някои дори всяка година. А като капак, през последните 22 години двете държави поддържат прекрасни отношения. Е, не ли цяло чудо, че досега не се беше случило непоправимото. Случи се.

Няма да коментирам предупреждението, което получихме още през зимата, и последвалото го бездействие отстрана на спецслужбите ни. Нито смехотворното изказване на министър-председателя, че у нас нямало условия за залагане на бомби срещу израелци, понеже тук на всеки ъгъл е заложена арабска дюнерджийница. Уважаеми г-н ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/22/12 21:23 http://e-vestnik.bg/15191/tazi-krav-mozheshe-i-da-ne-se-prolee/