Едва 10% усещат подобрение в правораздаването след влизането ни ЕС

Едва 10% от българите виждат подобрение в правораздаването у нас през последните пет години, в които България е член на Европейския съюз. Това сочи изследване на „Алфа рисърч“, поръчано от сдружение "Програма за развитие на съдебната система" (ПРСС). То е направено в периода 21-30 май 2012 г. сред 1020 пълнолетни граждани.
Две трети от запитаните са отговорили, че не усещат никаква промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда. Според 23% състоянието на системата дори се влошава.
Анализът на „Алфа рисърч“ сочи, че корупцията и политическият натиск са сред най-тежките проблеми на институциите, свързани с правораздаването - полиция, следствие, прокуратура и съд.
Най-значимо влияние върху устойчиво негативното мнение за правораздавателните институции оказват „общественозначимите дела“, които са и най-широко отразявани от медиите. Според почти 90% от пълнолетните граждани тези дела се свеждат до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи „на парче“, по конкретни „политически поръчки“, а не принципно и обективно. Нещо повече – формира се усещането, че целта на тези дела е не постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение.
„Така е със случая „Белнейски“, така е с момичето от Борисовата градина (Яна) и Перник (Мирослава), с други такива случаи на много тежки престъпления, които остават неразкрити и ненаказани“ – споделят в дискусиите хората, които проявяват изключителна чувствителност именно към престъпленията, чиято жертва могат да станат и техните деца, показва изследването на „Алфа рисърч“.
Факторите, засилващи негативните оценки при личния опит със съда, са тромавите и бюрократични процедури, вратичките в законите, дългите срокове, високите разходи при водене на дело. За последните пет години 7% от пълнолетните граждани са имали пряк опит със съдебната система в качеството на страни по дела. От тях 50% са били страни по дела с гражданскоправен характер, 20% - по наказателни, 18% - по административни производства, 10% - по трудовоправни, и 6% - по дела с търговски характер.
Само омбудсманът и представителите на европейските институции са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които имат по-висока степен на доверие, отколкото на недоверие (25-29% : 19%). Като цяло обаче гражданите разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиера Цветан Цветанов (90%), премиера Борисов (88%) и главния прокурор Борис Велчев (75%). Правосъдният министър и представителите на професионалните съсловия остават далеч по-назад (между 35 и 50%). Т.е. не съдът говори на гражданите, а други говорят вместо него. Самото това предопределя пасивната роля на съдебната система при формирането на нейния публичен образ и открояването на реалните проблеми в нея, смятат от „Алфа рисърч“.
Според анализа ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същият процент нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване.
Правосъдната система започва да се възприема като нещо чуждо и далечно на обикновения човек. Тя не се възприема като система, където всеки може да се обърне и да получи бърза и справедлива защита, а като територия за сблъсък на „големите“, на хората с пари и властови позиции, които могат да наклонят везните на Темида в желаната от тях посока.
Според „Алфа рисърч“ трябва да се промени начинът, по който се избират съдии и прокурори, за да се промени нещо. Добре ще е да има избирателен закон за съдебната власт. „Трябва да има прозрачни и ясни правила по човешките ресурси. Всичко е до подбора на кадрите, просто няма правила“, се казва още в изследването на социологическата агенция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: