В условията на криза #земеделието е двигател на икономическия #растеж, заяви президентът

Селското стопанство е отрасъл със стратегическо значение за държавата, а земеделието и производството на храни са едни най-важни индустрии на бъдещето, заяви днес президентът Росен Плевнелиев, цитиран от прессекретариата на Дондуков 2. Държавният глава откри второто заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура, на което представители на изпълнителната власт, на парламентарните политически сили, браншови организации, местните власти, експерти и учени обсъдиха националните приоритети в селскостопанската политика на България до 2020 година. Заедно с производството на храни, президентът открои като основни приоритети за страната ни до 2020 година екологично насоченото земеделие, развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството. Опазването на околната среда и борбата с промените в климата ще бъдат съществен компонент на политиките за развитие на селското стопанство и селските райони, счита държавният глава. Според президента Плевнелиев, земеделието има много сериозен експортен потенциал и е двигател на растежа в условията на криза. Селското стопанство е и европейски приоритет, като се очаква през следващия бюджетен период след 2014 г. абсолютният размер на средствата по Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) да се запази на равнище около 387 млрд. евро. Президентът определи като много добър производствения потенциал на страната ни и посочи, че за периода 2007-2011 г. брутната продукция на отрасъла в България се е увеличила с 2 млрд. лева. От нетен вносител през 2007 г. с отрицателно салдо от 154 млн. долара, през 2011 г. България вече е нетен износител и салдото е положително с 1,5 млрд. долара, допълни Росен Плевнелиев. Инвестициите в селското стопанство са се увеличили трикратно от 2004 г. насам и през 2011 г. достигат 1 млрд. лева. Президентът прогнозира ръст на директните плащания за страната ни по ОСП на ЕС през 2014 г. до около 1.4 млрд. лева, а от 2016 г. се очаква те да се стабилизират на равнище от около 1.6 млрд. лева. „Чрез директни плащания, публично-частни партньорства и със средства от националния бюджет, към 2014 г. инвестициите в земеделския сектор могат да достигнат 2 млрд. лв. спрямо 370 млн. десет години по-рано. Това е драматичен и много положителен скок напред”, каза още държавният глава. Основен проблем в сектора обаче остава ниската производителност на труда, която е четири пъти под средната за икономиката, подчерта Росен Плевнелиев. Това води и до ниски доходи на заетите в сектора, които са едва 40 на сто от средните за страната, при над 750 хиляди заети на пълен и непълен работен ден. Страната ни има потенциал да навлезе на стратегически пазари, каквито са държавите от Близкия Изток, каза още Росен Плевнелиев и допълни, че очакваното повишаване на потреблението на храни в световен мащаб дава големи възможности за развитие на българското земеделие и на хранително-вкусовата промишленост. Участниците в заседанието подкрепиха инициативата на държавния глава за търсене на национален консенсус по ключовите приоритети в отрасъла до 2020 г. Беше откроена необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на селскостопанските производители на общия европейски пазар, както и от повишаване на професионалната квалификация на производителите и работещите в сектора. За създаване на предпоставки за устойчиво селскостопанско производство, за насърчаване на научни изследвания, увеличаване на производителността на заетите в сектора, се обявиха още участниците в Съвета. Според представителите на Асоциацията на зърнопроизводителите, е налице и необходимост от национална застрахователна политика при бедствия, която да осигури по-голяма сигурност на производителите. Участниците в дискусиите подчертаха, че България трябва да настоява за запазване на 40% относителен дял на средствата по ОСП спрямо общия бюджет на ЕС и в следващия програмен период. По отношение на предложения от Европейската комисия Регламент относно директните плащания през следващия програмен период, който обвързва 30 на сто от субсидията с т.нар. „зелен” компонент, участниците в Съвета бяха единодушни, че този дял е прекалено голям и не отговаря на интересите на българските земеделски производители.

Прочети цялата новина

Свързани новини: