Граждански организации препоръчаха на депутатите шестима кандидати за ВСС

Шестима кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) препоръчаха във вторник общо седем граждански организации, сред които Институтът за развитие на публичната среда, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Съюзът на съдиите, Центърът за либерални стратегии и Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда.   Отвореното писмо с имената на шестимата бе внесено в парламента няколко часа преди изтичането на срока за номинации от квотата на Народното събрание. Все още в сайта на институцията официално е огласено единствено името на конституционния съдия Владислав Славов, предложен от депутатите Димо Гяуров и Мартин Димитров.   Вече стана ясно и името на депутатката Юлиана Колева, член на правната парламентарна комисия, която бе издигната от ГЕРБ. Засега обаче нейната номинация не е качена в сайта на НС.[div class='left_orange']Кои са Владислав Славов и Юлиана Колева?   Професионалният възход на Владислав Славов върви с най-високи темпове по време на управлението на СДС. До 1991 г. той има близо 11 години стаж като юрисконсулт в различни предприятия. Работи и като арбитър във Върховния държавен арбитраж. През 1991 г. е назначен за прокурор в Главната прокуратура, като става зам.-главен прокурор, а в края на годината и член на ВСС.   През декември 1996 г. е избран за председател на възстановения Върховен административен съд, а от 2003 г. досега е конституционен съдия от съдебната квота.   Според вносителите признание за качествата на Славов е избирането му за председател на Съюза на юристите в България. Юлиана Колева е народен представител от Сливен, била е зам.-председател на районния съд в града. Завършила е право в Софийския университет. Според публикации в медиите Колева не е член на ГЕРБ. През 2010 г. Колева е един от вносителите (заедно със заместник-председателя на парламента Анастас Анастасов и председателя на правната комисия в Народното събрание Искра Фидосова) на допълнение на промени в Закона за съдебната власт, внесени от Министерството на правосъдието. Проектът предвижда възможност да се закриват работни места в не толкова натоварените съдилища и да се прехвърлят в по-натоварените. В предложението е записано, че прехвърлянето трябва да става в рамките на апелативния район, в който става "трансферът". Колева и останалите предлагат малка промяна, без да се мотивират - да се добави, че преназначаването става "по възможност" в същия район. Критиците на проектопромяната отбелязват, че текстът развързва ръцете за непрозрачно и субективно кадруване в системата.[class='left_orange' div]   Подобно на избора на служители от Инспектората към ВСС преди месеци, се очаква останалите номинации да бъдат оповестени в последния момент. Това е пореден повод за съмнения за договорка между управляващите и опозицията, която да елиминира възможността за реакция от страна на магистратската гилдия.   Междувременно седемте организации предложиха на парламента да обсъди кандидатурите на Веселина Вълева - съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, Галина Стоянова - заместник-апелативен прокурор на София, Иван Ранчев - съдия от Пловдив, Кристиан Таков - доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски", Надя Пеловска-Дилкова - председател на съда във Враца и Юлиана Кацарова - Чорбаджиева - прокурор в апелативната прокуратура в София.   "С това свое предложение искаме от Вас единствено да направите възможно участието на граждански кандидати в надпреварата за формиране на парламентарната квота във ВСС, а не да ги припознаете за свои. Дали те заслужават Вашата подкрепа, ще прецените, след като всеки от тях премине през предвидените процедури за предоставяне на информация и концепции и изслушванията на кандидатите", се казва в писмото подписано от Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.   С този ход се цели преодоляване на порочната практика за членове на съвета и инспектората към него да бъдат избирани кандидати с компрометирани морални и професионални качества, както това се случи при последните избори, мотивират се авторите на предложенията.   "Нашето безпокойство, споделяно както от българското общество, така и от Европейската комисия, е, че въпреки положителните стъпки към въвеждане на повече прозрачност и обществено участие в рамките на парламентарния процес на обсъждане и избор, начинът, по който парламентарните сили излъчват своите номинации и договарят тяхното избиране предварително, оставя силно съмнение за нелегитимни договорки, които обезсмислят последващите публични процедури", се казва още във въпросното писмо.   Изтъква се още, че ако и новият състав на ВСС бъде обременен със съмнения, породени от симулация на конкуренция между номинираните, чрез използването на "независими" депутати, "и този ВСС ще започне работата си с дефицит на доверие и усещане, че тайните договорки и зависимости, а не общественият интерес, ръководят членовете му".   В предложението се напомня, че в острия доклад на ЕК, оповестен преди седмица, властта в България изрично бе призована да търси "идеи за съдебна реформа от сериозните и доказали се неправителствени организации и да им предоставят възможност за участие в процеса на формиране на нов ВСС", тъй като това е ключов фактор за бъдещето на съдебната реформа у нас.   Мандатът на сегашния съвет изтича на 3 октомври. ВСС се състои от 25 членове с петгодишен мандат. Тримата "големи" в съдебната власт – главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председателят на Върховния административен съд (ВАС), са членове по право. Останалите 22-ма членове са изборни – 11 от тях се излъчват от Народното събрание, останалите 11 – от съдебната власт.

Прочети цялата новина

Свързани новини: