Депутат от скандала "Верту", инспектори, върховни съдии и прокурори предложени за ВСС

Депутатът Ивайло Тошев от ГЕРБ, оказал се в епицентъра на скандала с фиктивно предложените на няколко народни представители безплатни мобилни телефони "Верту" в края на 2010 г., е една от седемте номинации на управляващото мнозинство за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).   Както се очакваше, с изключение на Димо Гяуров и Мартин Димитров от СДС, предложенията от парламентарната квота бяха оповестени в последния момент преди изтичането на срока във вторник вечерта.   Сред останалите, издигнати от ГЕРБ, са депутатът от правната комисия Юлиана Колева, Светла Петкова от Върховния административен съд (ВАС), Валентина Драганова от Върховната административна прокуратура (ВАП), Мария Кузманова от Инспектората към ВСС, Соня Найденова от Софийския градски съд (СГС) и Каролина Михайлова от Варненския окръжен съд, чието име неофициално се свързва с близки контакти с мощния холдинг "Химимпорт".   Левицата номинира Калина Карагьозова от ВАС (издигната от Мая Манолова), бившият зам.-министър на правосъдието и ексшеф на националното следствие Бойко Рашков (издигнат от Михаил Миков), доскорошния съдебен инспектор Незабравка Стоева (предложена от Корнелия Нинова).   Левицата номинира и Надя Пеловска-Дилкова, председател на Врачанския районен съд, която бе сред предложените по-рано във вторник от общо седем реномирани неправителствени организации кандидати. Тя е единствената от въпросната гражданска листа, която бе номинирана от депутатите.   Групата на "Атака" предлага единствено шефа на пловдивското следствие Йордан Давчев, който е дежурен кандидат за кариерно израстване през последните години. Неуспешно се кандидатира и за апелативен прокурор на Пловдив на мястото на Росен Димов.   Лидерът на РЗС Яне Янев номинира шефа на Районния съд в Сандански Димитър Узунов, от ДПС предлагат Васил Петров от Инспектората към ВСС и зам.-апелатияния прокурор на София Магдалена Лазарова-Проданова. Независимият депутат и няколко негови колеги пък издигат кандидатурата на благоевградския прокурор Тодор Мерджанов.   Така единствената предварително оповестена номинация остана тази на конституционния съдия Владислав Славов, издигнат от Димо Гяуров и Мартин Димитров (СДС).   Депутатите от ДСБ не предлагат никого, тъй като официално предложиха да отпадне парламентарната квота за ВСС.   По неофициална информация на Mediapool съмишлениците на Иван Костов единствени са заседавали по въпроса дали да издигнат някоя от предложените кандидатури от неправителствените организации, но в крайна сметка са се отказали заради липса на време.   Отвореното писмо с имената на въпросните предложения бе внесено в парламента няколко часа преди изтичането на срока за номинации от квотата на Народното събрание от името на Институтът за развитие на публичната среда, Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, РискМонитор, Съюзът на съдиите, Центърът за либерални стратегии и Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда.   Като мотив за кандидатурите се посочва, че това са почтени хора, с активна професионална и гражданска позиция.   Сред тях бяха Веселина Вълева - съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, Галина Стоянова - заместник-апелативен прокурор на София, Иван Ранчев - съдия от Пловдив, Кристиан Таков - доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски", Надя Пеловска-Дилкова - председател на съда във Враца и Юлиана Кацарова - Чорбаджиева - прокурор в апелативната прокуратура в София.   "С това свое предложение искаме от Вас единствено да направите възможно участието на граждански кандидати в надпреварата за формиране на парламентарната квота във ВСС, а не да ги припознаете за свои. Дали те заслужават Вашата подкрепа, ще прецените, след като всеки от тях премине през предвидените процедури за предоставяне на информация и концепции и изслушванията на кандидатите", се казва в писмото подписано от Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.   С този ход се цели преодоляване на порочната практика за членове на съвета и инспектората към него да бъдат избирани кандидати с компрометирани морални и професионални качества, както това се случи при последните избори, мотивират се авторите на предложенията.   "Нашето безпокойство, споделяно както от българското общество, така и от Европейската комисия, е, че въпреки положителните стъпки към въвеждане на повече прозрачност и обществено участие в рамките на парламентарния процес на обсъждане и избор, начинът, по който парламентарните сили излъчват своите номинации и договарят тяхното избиране предварително, оставя силно съмнение за нелегитимни договорки, които обезсмислят последващите публични процедури", се казва още във въпросното писмо.   Изтъкваше се още, че ако и новият състав на ВСС бъде обременен със съмнения, породени от симулация на конкуренция между номинираните, чрез използването на "независими" депутати, "и този ВСС ще започне работата си с дефицит на доверие и усещане, че тайните договорки и зависимости, а не общественият интерес, ръководят членовете му".   В предложението се напомня, че в острия доклад на ЕК, оповестен преди седмица, властта в България изрично бе призована да търси "идеи за съдебна реформа от сериозните и доказали се неправителствени организации и да им предоставят възможност за участие в процеса на формиране на нов ВСС", тъй като това е ключов фактор за бъдещето на съдебната реформа у нас.   Мандатът на сегашния съвет изтича на 3 октомври. ВСС се състои от 25 членове с петгодишен мандат. Тримата "големи" в съдебната власт – главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) и председателят на Върховния административен съд (ВАС), са членове по право. Останалите 22-ма членове са изборни – 11 от тях се излъчват от Народното събрание, останалите 11 – от съдебната власт.   Съдии коментираха пред Mediapool, че спазвайки обичайната си порочна практика да обявява номинациите си "на тъмно" в последния момент, парламентът за пореден път показва явното си нежелание да спазва принципа за прозрачност, който изисква обществото да разбере по какви причини партиите издигат съответните си кандидати.

Прочети цялата новина

Свързани новини: