Насо Русков: Имиджът на новите рокендрол банди е трагичен

Насо Русков е музикантът, който не сваля черното бомбе от главата си, поетът, който предпочита да пее на английски, човекът с афинитет към британския футбол и британското чувство за хумор. На сцената Насо е като на роктеатър. Той предпочита да играе песните си, вместо само да ги пее, да подскача на сцената и да изразява себе си. Магичното му излъчване и сценичен имидж само завършват цялостната визия на твореца. В момента Насо, заедно с останалите членове на Babyface clan, завършва новия албум на групата. Веднага след това групата готви грандиозен концерт, на който ще представи новите си паречта.
За музиката, културата и английския футбол Насо поговори с водещия на предаването „Хляб и мармалад“ Румен Янев.

- Насо, нека започнем от самото начало, от първото ти стъпване в Англия.

- Първи и втори клас учих във Френската гимназия в София. След това се преместихме в Лондон, което се оказва доста ключово за мен, тъй като отидох в доста крехка възраст там. Пет години учих там. Първото нещо, което си спомням, са западните коли. Тогава събирах снимки на западни коли. Когато слязох от летището и видях всичките тези коли, а там всичките са западни си казах „всичките ще ги снимам“. След това се прибираме в нас и ме очаква един хладилник, пълен с шоколади- най-голямата ми мечта като дете. Имах и пълна кутия с железни войници, това вече ме отведе в рая. Седмица по-късно, когато вече трябваше да ходя на училище, доста се притесних от това, че не знам английски. Аз бях учил само френски и винаги в нашето семейство се е говорило на френски. Толкова се бях притеснил, че не исках да ходя на училище и бях казал на нашите, че ме е страх да не забравя българския – това беше моят аргумент. На първия ми учебен ден учителката, за да ме представи пред класа, ми даде да раздавам листа на останалите. Всички ме питаха едно и също „What’s your name?“, а аз умирах от срам. Мятах листата и отговарях „I don’t speak English“. С времето обаче свикнах, особено като бях толкова малък, бързо навлязох в нещата. Освен това всеки ден българчетата там имахме един-два часа отделно от класа, в които учихме английски. Учителката ни беше индийка. При нея аз не си спомням да сме писали или учили азбуката например, тя просто ни пускаше да си играем и ни говореше през цялото време и в един момент Насо зачатка английски като луд. За две години станах доста добър.  

- Колко години изкара в Англия?

- Пет години. После се върнах в България и се записах да уча в Английската гимназия в София.

- Къде и кога се срещна с рокендрола?

- В Англия. Там имаше една много известна група „Аdam and the ants“, която беше и моята първа любов. Първата ми касетка беше на тази група, купиха ми я нашите. След това се запалих по групи като Madness, Bow wow wow, Duran Duran, Thompson twins - всичките британски групи от онова време. Рок тогава не слушах толкова много. След като едно лято се върнах в България изведнъж тук всичко беше пламнало в метъл. Моите приятели започнаха да ми дават списъци с групи и албуми, които да им купя. Съответно аз ги купувах, но ги купувах за мен. Първият по-твърд албум, който си купих, беше или на Black Sabbath „Never say die“, или на Judas Priest „Screaming for vengeance“, не мога да си спомня последователността. Един от двата ми беше първият. По-късно,когато за първи път започнах да свиря с Babyface clan (тогава бяхме само Babyface), свирихме glam rock. Иначе тук в училище започнах в една група „Логос“. Тогава още не съм си мислил, че ще свиря в група. Един приятел ме покани да стана вокалист на неговата банда (Логос). Още от първите концерти си спомням, че твърде много скачах по сцената.

- Ти не си метъл по душа?

- Имах период, в който слушах само хеви метъл, като Slayer ми беше любимата група. До ден днешен помня текстовете на песните от албума „Raining blood“. Не съм започнал обаче с метъл, в никакъв случай. В момента съм далеч от тази култура. Скандинавският метъл не ми е много любим и всичко това с оперните певици, цялото това движение грам не ме хваща. Не ми харесва. Иначе мога да ходя всеки ден на концерт на Slayer.

- Как изглеждат британските метъли?

- Както останалите навсякъде по света. Те са общо взето една голяма фамилия и през годините едните са имали възможност да се обличат с дрехи с малко повече нашивки, по-хубави значки, по-хубави тишърти, но сега смятам, че с наличието на толкова много метъл шопове, всички са еднакви.

- Кога направихте Babyface?

- 1991 година бяха първите ни концерти. Първо се срещнах с Иво Стоядинов-Чарли, нашият китарист. Тогава още бях в група „Логос“ и се оказа, че той ни гледал на някакъв концерт. В началото Иво ми беше от ония хора, които въпреки че не ги познавах са ми страшно неприятни. После в разговор обаче страшно ми хареса и много ми се искаше да направим нещо с него. Той обаче ми каза, че не ставам, тъй като те свирели glam rock, а аз съм металист. Попитах Чарли как се казва групата и той казва Babyface. Стори ми се доста тъпо и си казах ще трябва за в бъдеще да го променя малко. Когато отидох при тях бях много доволен, че вече ще мога да си подскачам колкото искам на сцена, тъй като „мачо“ имиджът в метъла смятам е силно преигран.
 
- Кой води с авторството в групата?

- Преди повече Чарли. Сега не е така, всички участваме. Що се отнася за текстовете – всичките са мои.

- Кога прибави думичката „clan“ в името на групата?

- След първия ни етап концерти в Универсиада. След като сменихме двама души от състава, реших, че вече Babyface не ни отива на новата музика, която правим и прибавих „clan“. Беше 1992 година.

- Кои български групи от началото на 90-те харесвате?

- Старата „Нова генерация“ с Митко Воев. Първите ни концерти с Babyface, когато още бяхме с розовите чорапогащници и топираните коси, свирехме често с Нова генерация и много добре се разбирахме. Даже те искаха да ни вземат на някакво турне, но тогавашният ни мениджър Ицо Петров каза „Babyface не откриват за никой“. Сега с удоволствие бихме се качили на сцената на благотворителен концерт по повод 20-годишнината от смъртта на Митко Воев.

- Как виждаш сега времената – като условия за музика, за рок, за срещи с публиката?

- Вълнението в публиката го няма вече толкова много. Цялостната визия на българските групи адски много куца. Имиджът на новите рокендрол банди е трагичен.

- Какво казваш на своята публика със своите текстове?

- Няма много лекомислие. Повечето са леко поетични, но като цяло са директни.

- Кога сложи бомбето?

- Много отдавна. Бомбето е измислено толкова добре, че почти на всяка глава стои добре. Харесва ми от сериала „Отмъстителите“.

- Ти много добре познаваш английският футбол?

- Като дете първите ми мачове бяха на Арсенал. Това ми е клубът. Тук в България съм ходил на ЦСКА, но от години вече не съм стъпвал. Агентите около футболистите не ми харесват. Това за мен е едно вредно явление, което мъти главите на спортистите.

Цялото интервю с Насо Русков може да чуете ТУК.

Прочети цялата новина

Свързани новини: