Глобалната икономика е хронично болна и с ограничени перспективи за пълно възстановяване

Глобалната икономика е болна. Епикризата на пациента включва криза от 2007-2008 г. - финансови загуби, банкови проблеми и тежка рецесия. Щедрите инжекции с държавни средства предотвратиха катастрофален срив на комплекс от органи и доведоха до леко възстановяване. В последвалия период обаче правителствата натрупаха големи бюджетни дефицити. Лихвените проценти по целия свят бяха смъкнати до рекордно ниски нива, нулеви и дори отрицателни в много развити страни. Балансите на водещите централни банки бяха раздути от около $6 трлн. до $18 трлн., невижданите 30% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП).
Сега икономиката е пристрастена към паричните стимули, а увеличаването на дозите е необходимо за функционирането й. Пациентът не направи нужните промени за възстановяване на здравето си, а продължава да симулира добро състояние. Цената на правителственото кредитиране остава непосилно висока. Дълговите равнища на 11 големи нации (Канада, Германия, Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Испания, Португалия, Великобритания и САЩ) са скочили до общо 417% от БВП през 2012 г. при 381% през 2007 г. Глобалните дисбаланси (сериозните дефицити и излишъци по текущите сметки) остават нерешени. Няма особен напредък и в установяването на контрол върху банковата система.      
Прегледът на пациента разкрива тежки проблеми. САЩ са в сравнително по-добро състояние от останалите органи, най-малко зле от всички. Въпреки годишния бюджетен дефицит от $1 трлн. (6% от БВП) и експанзионистичната парична политика ръстът на страната е неубедителните 2%. Падането на жилищния пазар се забави, но цените остават между 30% и 60% под пиковете си. Стартирането на проекти се стабилизира на около 50% под най-доброто си ниво. Производството се подобри благодарение на по-слабия  долар, а икономиката като цяло спечели от поевтиняването на петрола и природния газ. Заетостта остава слаба. Ако се вземат предвид обезсърчените американци, излезли от работната сила, и работниците на непълен работен ден, които си търсят пълна заетост, безработицата надвишава 15%, много над официалните 8%. Потребителските разходи остават нестабилни. Несигурните доходи, липсата на печалби и загубата на богатство карат домакинствата да свиват харчовете си и да погасяват задълженията си. Рекордните корпоративни печалби бяха постигнати главно чрез редуциране на разходите и минимален ръст на приходите, а инвестициите са слаби заради отсъствието на търсене. Банковото кредитиране е мудно заради по-ниското търсене на заеми и проблемите на финансовите институции. Публичните финанси на централно равнище остават непосилни за поддържане. Орязването на разходите, договорено при вдигането на тавана за дълга през 2011 г., ще подобри дефицитите, но ще засегне растежа. Щатските и общинските финанси са под сериозен натиск при растящ брой на банкрутиращите длъжници. Ниските лихви създадоха огромна дупка в ресурса за покриване на пенсионните плащания от държавата и компаниите. Фирмите от S&P 1500 имат общ пенсионен дефицит от $543 млрд., увеличение с $59 млрд. през първата половина на 2012 г.         
Състоянието на Европа се характеризира с високи дългови нива, бюджетни и търговски дефицити, социални разходи над данъчните постъпления, слаба промишлена конкурентоспособност, тромава парична система и фиксирани валутни условия. Положението се усложнява от слабости в банковата система, която има сериозни вложения в облигации на периферни държави. В интелектуален и институционален план Европа няма капацитета да се справи с дълговата си криза. На континента вярват, че стабилизацията и възстановяването са въпрос на по-силна интеграция. Дори спорните въпроси с националния суверенитет да бъдат преодолени, сплотяването няма да сработи. Прекомерните задължения няма да олекнат с промяната на кредитора или гаранта. Простата аритметика показва, че ЕС и Германия, основният му банкер, нямат достатъчно средства да спасят затруднените членки от еврозоната. Икономиите обричат региона на продължителна и болезнена рецесия, докато дълговото бреме бива изчиствано. Алтернативата - отписване на задължения, ще доведе до загуба на богатство за предимно северноевропейските кредитори, което  ще предизвика икономическо свиване и продължителна стагнация.         
Япония е в напреднало състояние на атрофия. Основното й инвестиционно предимство е, че почти всички възможни бедствия (природни и предизвикани от човека) вече се случиха и най-лошото е калкулирано в цените. Първоначалните надежди бяха, че групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) ще компенсира слабостта в по-развитите икономики. За съжаление растежът в Китай пада бързо, Индия и Бразилия също губят скорост, а Русия е зависима от високите цени на енергоносителите. Слабостта на БРИК е функция от заниженото търсене в развитите страни, което спъва износа, и поевтиняването на суровините. Оттеглянето на европейските банки, традиционно основни кредитори на нововъзникващите пазари, намали паричния поток към държавите, които се нуждаят от чуждестранни инвестиции. Освен това те показват признаци на зараза със западния кредитен вирус. Бързото разрастване на вътрешното кредитиране в Китай, Бразилия, Източна Европа, Турция и Индия ще доведе до проблеми в банковите системи. Комбинацията от външни и вътрешни слабости застрашава новоразвиващите се икономики, естествено предразположени към серийни кризи.        
Глобалната икономика страда от тежко хронично заболяване с ограничени перспективи за пълно възстановяване. Може и да просъществува още дълго, но в разклатено състояние на нулев или нисък растеж. Заплахата от внезапен животозастрашаващ срив не може да бъде изключена. Ще се наложи непрекъснато наблюдение. Броят на медицинските консултанти и разнообразието от лекове (стимули, икономии, количествено улеснение, магии и т.н.) не са от полза. Бездействието е политически и социално немислимо, но и леченията не помагат. „Повече хора умират от лекарствата, отколкото от болестта си“, казва френският драматург Молиер.      

По „Маркет уоч“

Прочети цялата новина

Свързани новини: