Владимир Тошев, член на комисията по външна политика и отбрана: Многостепенна система за сигурност пази АЕЦ „Козлодуй“, „Нефтохим“ и големите заводи

Владимир Тошев е роден на 3 юни 1955 г. в село Ружинци, Видинско. Завършва Висшето народно военноартилерийско училище “Георги Димитров”–Шумен, със специалност “Зенитна артилерия” и инженер. Следва във Военна академия “Г. С. Раковски”–София и  в Академията за войскова ПВО “Маршал на СССР Василевски”–Киев, СССР. Специализира в Германия и Англия към школата на НАТО. Служил е в Българската армия, полковник от резерва. Избран е за депутат в 41-вото Народно събрание от ГЕРБ, зам.-председател на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, член на комисията по външна политика и отбрана и на подкомисията за контрол над НРС, НСО и служба “Военна информация” към Министерството на отбраната.


 - Г-н Тошев, атентатът в Бургас показа, че никой в България не е защитен от евентуални терористични актове. Как може да бъде предпазена българската икономика от подобни действия?
 - Професионалистите наричат случилото се в Бургас „асиметрична заплаха“. На нея не може да й се отговори адекватно примерно с подобни действия. От икономическа гледна точка терористите могат да постигнат търсения от тях ефект с много малко средства. Ще ви дам един абстрактен пример. Ако в подготовката на терористичния акт са участвали 4-5 души, за едномесечния им престой в България са изразходвани 5-6 хил. долара. Прибавете към това раница взрив и едно дистанционно, които струват още толкова. А за да се предотврати един такъв атентат, са необходими десет пъти повече средства - да се направят превенция, разузнаване, да се внедрят хора и да се постигне положителен ефект. Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов намекнаха, че във времето са предотвратявани подобни атентати.
Въпреки трагичността на събитието стана ясно, че българските летища и места за влизане или излизане от територията на страната на чужди граждани са достатъчно надеждно пазени, затова на терористите им се е наложило да предизвикат взрива извън охраняемата зона на аерогара Бургас. Ще припомня, че и преди е имало опити за навлизане в подобни добре охранявани пространства, но те са били предотвратени.
Учуден съм от изказванията на мои колеги от опозицията, които са много добре запознати с проблема. Те отправят обвинения към правителството, но са наясно, че България – а след 11 септември 2001 г. стана ясно, че дори и най-силната държава в света, каквато е САЩ, не е в състояние сама да противодейства на съвременният тероризъм.
Оценката за работата на българските служби и структури за национална сигурност е отлична, те са изпълнили всички необходими действия по превантивната и по текущата дейност. Освен това службите ни работят тясно и интензивно с всички сродни институции от НАТО и Европейския съюз. Вярно, случилото се е неприятно, но проблемите са сложни и глобални. У нас дойдоха водещи специалисти в сферата на тероризма от цял свят – от САЩ, от Израел, от ЕС, да видят на място какво се е случило и ако има нещо, излизащо от модела на досегашните атентати, да се анализира и да се предприемат мерки.
Всичко това се прави, за да се съхрани животът на българските и чуждите граждани и да се предотвратят посегателства върху българската икономика. Както казва народът, взривът на летището в Бургас беше малкият дявол. Ако той беше насочен към някое от големите български предприятия, ефектът щеше да е многократно по-голям. Бих могъл да ви дам примери за някои важни обекти, но не искам да давам идеи на потенциални терористи. Представете си какво би станало, ако експлозията беше станала примерно в метрото, на централна жп или автогара в София.

 - Да си го кажем направо - терористичен акт срещу АЕЦ „Козлодуй“, „Лукойл Нефтохим“–Бургас, торовите заводи, които работят с големи количества природен газ, и други би имал огромен унищожителен ефект върху хората и природата. Трябва ли да се направят промени в закони, за да се предотврати евентуално посегателство върху подобни икономически обекти?
 - Смятам, че в АЕЦ „Козлодуй“ трудно може да се извърши терористичен акт, защото там има многостепенна система за сигурност и защита. Същото важи и за нефтозавода край Бургас. Разбира се, атентатът на 11 септември 2001 г. показа, че може да се намери ненормалник, който да пробие въздушното пространство на една страна, но се надявам това да не бъде допуснато у нас. Ограничен е достъпът в почти всички големи промишлени предприятия в страната, повечето от които вече са частни. Същото важи за пристанищата и летищата ни. Надявам се да е така и във всички големи български предприятия. Но кой може да попречи на някой фанатик да взриви например голям мол? Или фолк концерт в който и да е град в страната. Пораженията биха били чудовищни.
Закони не трябва да се променят, трябва да се приеме ново законодателство. Отдавна е актуално изработването на закони за специалните ни служби. Радвам се, че ГЕРБ реагира още преди да се случи атентатът в Бургас. Вече сме в напреднал стадий на подготовка на четирите закона – за Националната разузнавателна служба (НРС), за Националната служба за охрана (НСО), за служба „Военна информация“ (СВИ), както и един обобщаващ закон за националната сигурност, който ще синхронизира действията на всяка от тях. Засега идеята е те да бъдат самостоятелни. Две от тях – НРС и СВИ, да бъдат подчинени на министър-председателя, а НСО – на президента. За да могат да работят синхронно, трябва да има координиращ и анализиращ орган. Моята прогноза е, че трагичният инцидент край Бургас ще даде допълнителен тласък и до Нова година законодателството за специалните служби ще стане факт. Най-напреднал е проектът за служба „Военна информация“. Той е готов и чака само някои изчистващи и изравнителни текстове с останалите закони.

 - Нужни ли са допълнителни средства, за да се подобри сигурността на икономиката ни?
 - Абсолютно необходими са. Информацията е най-големият капитал на всяка държава, фирма и дори отделния човек. Ако я притежава правителството, то може да предотврати посегателствата върху националното стопанство. Една държава трябва да подходи професионално при придобиването на информация за групировките, от какви обекти се интересуват те и за противодействие от страна на структурите за национална сигурност. Всичко това обаче трябва да става в много ранен етап. Да не забравяме, че терористите са организирани в малки групи, които трудно се откриват, те са обучени много добре и срещу тях не може да се реагира за час или ден-два. Затова средствата, вложени в специалните служби тогава, когато е ясно за какво са използвани те, се изплащат многократно. Примерно, ако се вложат 10 млн. лв. в дадена служба по сигурността, два-три предотвратени терористични акта спестяват стотици милиони.

 - Не мислите ли, че министърът на финансите трябва да спре да пести пари от сигурност? Колко повече средства трябва да бъдат отпуснати за антитероризъм?
 - Пари за антитерористични мерки има. Не знам, а и да знам, не мога да кажа колко средства допълнително ще вложи правителството, но съм сигурен, че ще го направи. Известно е колко средства са отпуснати тази година за службите за сигурност. За НСО са 32 млн. лв., за НРС – 17 млн. лв. Тази година бяха намалени средствата на разузнавателната служба с почти 15%. За съжаление се оказахме прави да го направим, защото една част от парите са изразходвани неправомерно и текат процесуално-следствени действия. Много е важно да се знае за какво се харчат парите на данъкоплатците. Сега единствено ДАНС и полицията имат специализирани закони. Другите работят на тъмно. Новите закони ще извадят на светло начина, по който се харчат парите.

 - Има ли опасност да се стигне до отнемане на граждански права, както стана в САЩ, за да се гарантира сигурността на българското население?
 - Дори и след този трагичен инцидент ГЕРБ няма намерение да нарушава конституционните права на българите със законодателството по сигурността, което се готви. Това е мислено, няма такива тенденция, няма и да се случи. Конституцията и нормативната ни уредба са достатъчно балансирани, за да дават права и на гражданите да живеят в демократична държава, и на законодателя, за да приеме нормативни актове, които да гарантират изпълнението на задълженията на службите за сигурност. Не съм съгласен с тезата, която беше изказана по време на дебата на вота на недоверие към правителството от представител на ДПС, който каза, че тези, които жертват права заради сигурност, губят и права, и сигурност. Това е афоризъм. Не бива да се насаждат страхове у българските граждани. Няма да се посяга на конституционни права. Няма да се нарушават дори морални норми, които биха накарали хората да се почувстват застрашени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: