Лицемерието на Турция за човешките права

07/26/12 21:41
(http://e-vestnik.bg/)

Лицемерието на Турция за човешките права

в. Ню Йорк таймс

Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския “Льо пти журнал” от 2 май 1909 г.

Нов политически ред възниква в Близкия изток и Турция се стреми да бъде негов лидер, заемайки позиция срещу авторитарните режими. Миналата седмица турският премиер Реджеп Таийп Ердоган стигна толкова далеч, че осъди като “опит за геноцид” продължаващото избиване на цивилни от силите на сирийското правителство.

Стремежът на Турция да бъде борец за човешките права в региона е похвален, но осъждането на Сирия от Ердоган е забележително лицемерно. Докато Турция продължава да отрича престъпленията, извършени срещу нетурци през последните години на Османската империя в началото на 20 век, нейните призиви за свобода, справедливост и хуманитарни ценности, ще звучат фалшиво.

Опитите на Турция да си изгради образ на световен защитник на правата на мюсюлманите, са компрометирани от миналото й на етническо прочистване и геноцид срещу християни и терор над араби и кюрди. Спомените за тези престъпления са все още твърде живи из бившите османски територии. Турция не може да служи за демократичен модел, докато не признае бруталното насилие, изселванията на хора и геноцида, лежащи в основата на модерната турска държава.

Въз основа на документи от османските правителствени архиви в Истанбул, някога класифицирани като секретна информация, се опитах да повдигна завесата на турския век на отричане. Тези документи ясно показват, че османската демографска политика от 1913 до 1918 г. е била геноцидна. В действителност фразата “престъпления срещу човечеството” била приета за правен термин и използвана за първи път на 24 май 1915 година по отношение на геноцида срещу арменците и други цивилни християни.

Великобритания, Франция и Русия първоначално определили османските зверства като “престъпения срещу християнството”, но впоследствие заменили термина с “престъпления срещу човечеството”, взимайки предвид негативната реакция, която би могъл да предизвика сред мюсюлманите в техните колонии.

Днес господин Ердоган се опитва да бъде световен представител за мюсюлманските ценности. През юни 2011 г. той каза на хилядите събрали се да празнуват голямата изборна победа на партията му ПСР: “Сараево спечели днес толкова колкото Истанбул, Бейрут спечели толкова колкото Измир, Дамаск спечели толкова колкото Анкара. Рамала, Наблус, Дженин, Западният бряг, Ерусалим и Газа спечелиха толкова колкото Диарбекир”.

Изразяваната от него подкрепа за подтисканите мюсюлмани, му спечели популярност. Но ако Ердоган се стреми да защитава свободата и демокрацията в региона, трябва да обърне внимание и на основателните страхове на християните в Близкия изток. Точно както европейските сили предпочетоха универсалната формула, осъждайки “престъпления срещу човечеството” през 1915 г., така и господин Ердоган трябва да погледне отвъд ограничения си фокус върху “престъпленията срещу мюсюлмани”. Всички подтискани народи заслужават защита.

Не е случайно, че много християни и други малцинства в Сирия подкрепят партията Баас и Башар ал Асад. Те искат да жертват свободата, за да имат сигурност. Турската реторика е насочена към искането за свобода на сунитското мнозинство в Сирия, но не успокоява страховете на сирийските християни относно тяхното бъдеще. Тъкмо обратното. Отрицателната реторика на Ердоган напомня на сирийските християни за 1915 г. и това прави Турция да им изглежда като заплаха за тяхната сигурност.

Изправянето пред миналото е тясно свързано със сигурността, стабилността и демокрацията в Близкия изток. Упоритото отричане на исторически несправедливости не само затруднява демократизацията, но и пречи на стабилните връзки между различните етнически и религиозни групи.

Това важи особено много за бившите османски земи, където хората съдят един за друг според делата на техните предци. В допълнение на отражението от арменския геноцид, масовите престъпления срещу кюрди и алауити в Турция, насилието срещу кюрди и араби в Ирак и напреженията между християни и мюсюлмани в Сирия и Ливан продължават да тровят съвременната политика.

Популярността на ПСР в Турция и мюсюлманския свят ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/26/12 21:41 http://e-vestnik.bg/15230/litsemerieto-na-turtsiya-za-choveshkite-prava/