Бойко Синапов, председател на Асоциацията на животновъдите

Искам да напомня, че миналата година управляващите обещаха 2012-а да бъде година на животновъдното производство в България. Но вместо това да се случи, нашият сектор продължава да се върти като в омагьосан кръг. В момента цените на фуражите, на горивата и тока скачат. В същото време тези на млякото тръгнаха рязко надолу. Цената на продукцията на останалите сектори на селското стопанство се увеличава и аз се радвам за това, защото по този начин колегите ще могат да покрият своите разходи. При нас обаче това не се случва.
Независимо че бяха въведени задължителни стандарти за производството на стоки от земеделска продукция, най-отговорно заявявам, че българският потребител все още не консумира продукти, произведени от родното животновъдство. Не зная защо и как си стигна дотук, но е така от години.
Във времето, когато поскъпват горивата и енергоносителите, драстично падат цените на суровото мляко, което се изкупува от мандрите. Вътрешният потребител не може да усети поскъпването, защото в страната продължават да влизат тировете с кондензирани и сухи млека. За двадесет години българинът вече забрави вкуса на продуктите, които традиционно се произвеждаха от родното животновъдство.
Единственото хубаво нещо, което се случва тази година, е, че благодарение на правителството и на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов беше отворен пазарът за износ на мъжки шилета и агнета за Турция, макар цената да не е висока и да не ни удовлетворява достатъчно. За нас това е спасение, защото, ако не беше се случило, цялата продукция щеше да остане в ръцете на българските овцевъди. Бихме искали да се намери такъв пазар и за телетата, но за съжаление на този етап подобна възможност не се открива.
Причината за стагнацията в нашия сектор е липсата на свободен пазар за живи животни. Отсъства ли той, независимо къде се намира производителят, цената на месото няма как да се повиши. Това е и основната причина българският потребител да не консумира наше производство месо и сирене. Вносът на големи количества меса и сухи млека, които заливат пазара ни, убива нашите животновъди.
Не е правилно в България да вземаме дребни пари примерно за една овца или крава, а колегата от ЕС да получава 60%-70% по-висока субсидия от нас. Затова у нас  влизат евтини продукти от останалите държави - членки на Евросъюза, и от други страни, затова и ние изоставаме. Българските животновъди отдавна настояват субсидиите в страната да се изравнят с тези на ЕС. Все още не можем да разберем какво ни има, че вземаме 30% от това, което получават колегите от Гърция, Белгия или Холандия. Разликата в субсидията ни прави неконкурентоспособни на общия европейския пазар.
Ако продължаваме да работим в ситуацията, в която се намираме в момента, този път няма да можем да оцелеем, убеден съм в това. Ние сме на дъното на пазара и със забавените и малки субсидии, които трудно се усвояват, няма да можем да отлепим от него. В резултат на всичко животновъдството е губещ отрасъл и е на ръба на фалита.
Дълги години ние се стараехме да поддържаме отрасъла, защото искаме да сме животновъди и да има такова производство у нас – това е традиция за страната ни. Ако трябва да сме откровени, в България не остана нищо друго освен селското стопанство. Страхувам се обаче, че губим и този отрасъл. Не зная след това какво работещо ще остане в тази държава.

Пред БНР

Прочети цялата новина

Свързани новини: