Стефан Цонев, знаменитият ротарианец от Маракайбо, навърши 90 години

Стефан Цонев, знаково име на Ротарианското движение, ще отпразнува своята 90-годишнина на 31 юли в Маями. За годишнината на видния наш сънародник напомни композиторът Стефан Драгостинов, тясно свързан през годините с личността на ротарианеца.
Стефан Цонев, синът на предприемчивия русенски търговец Любен Цонев и Славка Любенова се ражда в далечната 1922 година. Неговото раждане съвпада с разцвета на парижкото бохемство и германската хиперинфлация; Алберт Айнщайн получава Нобелова награда за физика; открит е инсулинът; 1922 година се смята за рождена на модерната наука за Космоса; в Москва, Йосиф Сталин се издига до Генерален секретар на компартията; фашисти маршируват в Рим и възкачват Бенито Мусолини за министър-председател; археологът Хауърд Картър намира недокоснат гроба на Тутанкамон в Долината на царете.
Много хора години наред се скитат из следвоенна Европа, без да са се възстановили от националния крах и емоционалния шок на Първата световна война.
Царство България не е встрани от тези събития. Излязла победена от войната, изнемощялата балканска страна повече от десетилетие не може да се изправи на крака от разрухата, страданията и нищетата.
Вероятно това мотивира търговеца Любен Цонев да изпрати ненавършилия още пълнолетие младеж Стефан Цонев да учи в Мюнхен гражданско инжинерство.
Годината е 1940-та; „тихомълком” в Чехия вече е стартирала Втората световна война, а на младия любознателен български студент тепърва предстои да усети ужасите на войната, с всичките й апокалиптични превратности . Потресните трагични военни събития формират младия българин като непоколебим радетел на мира за цял живот.
Годината е 1945-та. Стефан Цонев е „на косъм” да се завърне в България. Нещо обаче го възпира, той остава на „неутрална територия” в опустошената от войната Виена – до 1949 година там следва архитектура.
„Желязвата завеса” вече се е спуснала окончателно; вестите, които идват от България, са повече от обезкуражаващи. Младият инжинер-архитект взима съдбоносното решение – отправя се към Новия свят. Вероятно бракът му с изключително красивата испанска студентка и стипендиантка на фондация „Хумболт” във Виена – Долорес Касканте Поу – го мотивира окончателно да избере за своя втора родина страна, в която се говори испански. Младото семейство в началото на 50-те години акостира във Венецуела. Стефан Цонев „хвърля котва” в щата Сулия, в Маракайбо и в продължение на пет десетилетия, бавно, премерено, упорито - “step by step” - извървява колосален житейски и творчески път в изграждането на шеметна професионална кариера – от никому неизвестния български емигрант, неговорещ и дума испански - до инжинера, проектант-милионер, участвал успешно в гигантски петролни и строителни проекти в Латинска Америка.
През целия си жизнен път, Стефан Цонев неизменно отстоява каузата за мир и всечовешко добруване. Натурализираният славянски венецуелец е осветен от пламъка на идеите на световното Ротарианство и 1984 година е своеобразен духовен венец в неговия шеметен живот – избран е за Президент на Ротари клуб!
В книгата си „В търсена на съдбата”, преведена и издадена неотдавна на български език, Стефан Цонев, освен че интригуващо разказва за повратите в живота си, се докосва до необятни духовни пространства – от теорията за Живота и същността на Създателя, през религията, икономиката и образованието, до човека Творец и най-висшата потребност на човека: да служи на ближния! В книгата откриваме великата, затрогваща идея за човешката вяра; тук са общочовешките, универсални идеи за противоборството между доброто и злото и подтикът за движение напред; тук е и идеята за вечното изкачване към върха, за радостта от живота, за динамичните обрати, за миговете, в които понякога се налага да спреш, да осмислиш, преди да продължиш напред! И може би, един от най-любопитни разкази в книгата, е историята около създаването на „Симфония за мира” от Стефан Драгостинов.

През 1984 година, поемайки жезъла на Ротари-президент в Маракайбо, Стефан Цонев се вдъхновява от идеята да бъде създадена крупна симфонична творба, която да бъде посветена на мира и с изпълнението й да бъде отбелязана 80-годишнината от създаването на Ротари клуб. Мащабната идея получава безрезервната подкрепа на Ротари Интернешънъл и правителството на Венецуела. На кого да бъде поверено създаването на творбата? Кой да бъде авторът?! – точно в това време, в столицата Каракас, в изпълнение на Националния симфоничен оркестър се е състояла Световната премиера на “Sinfonia para Simon Bolivar” от големия български композитор Стефан Драгостинов.
Стефан Цонев научава в Маракайбо за предстоящото събитие в деня на премиерата, буквално няколко часа преди концерта; до този момент, никога не е чувал нищо за своя съименник и съотечественик; поръчва частен полет да Каракас и минути преди концерта вече е в залата. Така съдбата среща Стефан Цонев със Стефан Драгостинов. Композиторът създава своя шедьовър за четири месеца…! По изричното настояване на Стефан Цонев, композиторът включва в кулминацията на творбата Всеславянския химн „Многая лета”.
На 21 февруари 1985 година – рожденния ден на Ротари Интернешънъл - в театъра „Бейая Артес” в Маракайбо, под диригентството на Маестро Едуардо Ран, прозвучава за първи път „Симфония за мира”! Концертът е повторен на следващия ден – огромната зала е претъпкана с публика; успехът е грандиозен; всички големи американски радиостанции транслират Симфонията; получени са поздравления от 140 държавни глави от цял свят – сред тях, Рейгън и Черненко…
Година по-късно, „Симфония за мира” преживява и своята премиера в София под диригентството на Маестро Иван Маринов. Зала “България” е претъпкана като на рок-концерт!. Стефан Продев възкликва във в. „Култура”: „Драгостинов превръща „Многая лета” от песен, отправена към Бога, в песен, отправена към хората…!”
След още 4 години, през декември 1990 година, вече след промените в България, Стефан Цонев присъства в София на изпълнението на „Симфония за мира” в Националния дворец на културата. След полувековно отсъствие, големият българин стъпва на родна земя, посрещнат като национален герой!... През двуседмичния си престой, Стефан Цонев всячески подкрепя възкръсването на Ротарианската идея в България. След 16 години, през ноември 2006-та, големият българин отново се връща в България – както той сам споделя - за да се сбогува с Родината. Придружават го трима от неговите внуци; момчета в безоблачната възраст около двайсетте Тогава донася със себе си книгата „В търсене на съдбата”, току-що отпечатана на испански език. А мирогледът на тази книга е много висок: Светът е голям, а всеки човек сам по себе си е уникален и ценен със собствения си принос към общия мир и просперитет. Щастието не е абстракция, а има конкретни измерения за всеки човек поотделно. Любовта е наниз от конкретни дела и всекидневни доказателства. Пътят на света към добро се слива с пътя, който всеки един от нас трябва да извърви.

Прочети цялата новина

Свързани новини: