„Данибойл“ ще спаси България

07/31/12 21:15
(http://e-vestnik.bg/)

„Данибойл“ ще спаси България

Специално за Кафене.нет

Комикът Роуан Аткинсън, по-известен като мистър Бийн, също участва със свой скеч в откриването на олимипийските игри. Снимка: ЕПА/БТА

„Забелязваш ли, че добрите режисьори са и качествени разказвачи?“ – попита баща ми, когато преди около век му заговорих за автобиографията на Ингмар Бергман.

Малко преди това, по негова препоръка, бях прочел също мемоарите на Акира Куросава, Чарли Чаплин и Луис Бунюел. Макар и все още тийнейджър със склонност да споря, нямаше как да не се съглася. За да бъдеш добър режисьор, трябва първо да си добър читател, а после и добър разказвач (плюс още безброй умения).

За мен Дани Бойл не е номер едно, но със сигурност е там горе, в групата на гигантите. „Трейнспотинг“, „Плажът“, „Беднякът милионер“, „Милиони“ и „127 часа“, са сред любимите ми филми. Сега към тях мога да добавя и церемонията по откриването на олимпиадата.

Преди четири години, когато Пекин предаде щафетата на Лондон, споделих как ми се ще британското откриване да представлява смесица между театър и рок концерт. Дани Бойл очевидно е подслушвал.

Представлението поднесе почти всичко, на което се надявах – като се започне от пасторалните сцени, Кенет Брана и Шекспир, премине се през Сър Тим Бърнърс-Лий, летящите велосипеди, Секс Пистълс и Дж. К. Роулинг и се завърши с фойерверки на фона на Пинк Флойд и 80 хиляди гърла в хармония със Сър Пол Маккартни.

Нямаше „главозамайващи“ ефекти и лазери, липсваше излишна помпозност, отсъстваха маршируващи в такт армии. Представлението беше земна история, докосваща се до някои от световните британски постижения и изпълнена с хумор и самоирония.

Една моя добра приятелка от България написа, че терминът „режисьор“ вече има нов синоним: „данибойл“.

Както винаги, шоуто не допадна на всички. Чух и четох какви ли не коментари: че не било достатъчно тържествено, благодарение на Мистър Бийн; че било прекалено концентрирано върху британската история; че присъствали непропорционално много черни и азиатци и т.н. Най-много се смях обаче на критиката, че било прекалено мързеливо решение да се опреш на британските исторически личности и техните постижения. Те, така или иначе, били известни на цял свят.

Това ме подсети за коментара „Тъмни европейски субекти“ на приятеля ми Светльо Иванов отпреди няколко дни. В него репортерът от бТВ насочва вниманието към някои тъмни страни от европейската същност и призовава жителите на Стария контенент да преосмислят отношението си към нас, българите. Логично? Не съвсем. Този подход е обречен на провал, освен ако целта не е просто да ни осигури съмнителен комфорт в собствените ни кожи.

Искаме ли да пооправим имиджа си, трябва да се поучим от „данибойл“ и да станем добри разказвачи. Първата стъпка е да идентифицираме злодея и да изберем герой, способен да се справи с него. Европейците не са нашият злодей. Те са публиката. Злодеят е сред нас и може да бъде победен единствено от героя в редиците ни.

Европейците са наясно със собствените си проблеми. Те знаят, че в градовете им се подвизават много по-мрачни субекти от нас. Нещо повече: те не се съмняват в интелекта и възпитанието на интелигентните и възпитани българи, но просто не им обръщат внимание. Нормалното поведение във всекидневието – съвсем естествено – е част от пейзажа. То не е способно да заличи издънките. За това са нужни ярки постижения.

Няма да забравя собственика на ресторант в Перуджа, който попита откъде сме и в отговор изръмжа сърдито, преди да се отдалечи. По-късно, очевидно засрамен от реакцията си, седна на масата ни и се заоправдава през сълзи. Оказа се, че някаква нашенска хубавица го омагьосала, след което си била камшика и дистанционно изцицала няколко хиляди евро от него. Когато осъзнала, че повече ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/31/12 21:15 http://e-vestnik.bg/15260/daniboyl-shte-spasi-balgariya/