(http://e-vestnik.bg/)
Как БСП иска да върне социализма в България
Вгледайте се внимателно в тази снимка, публикувана в сайта на Kafene.net. Невероятно, но факт – на 12-тата година от третото хилядолетие тези български граждани искат… да се върне социализма. Размахват умилно ликовете на Маркс, Енгелс и Ленин, а отделни екземпляри и на Сталин. Нещо повече – допълва изданието – те искат и да се върне СССР. На картата на света и тук – в България. Искат го със съответните ритуали, знамена и символни жестове. Облечени в червени фанелки, прегърнали червени девойки и бродещи сред народното веселие, политическите лидери на чалгата “Бузлуджа” де факто окуражават техните искания. Не случайно – защото същите могат да влязат в политическа употреба. На въпросната национална идиотия всъщност се крепят и мрежата на ДС, и милиардите на олигарсите, и петата колона, обслужваща руските интереси в България. Соц-носталгията е важен елемент от стратегията на българската левица – който бива внимателно подминаван в контактите с европейските й партньори, но с пълна мяра използван като мотивация за червения електорат. Може би ще си зададете въпроса защо партията на богатите (защото именно такава е БСП) използва митологията и остатъчните рефлексии от времето на социализма. Отговорът може да бъде открит в самите характеристики на изродения преход към демокрация: колкото по-зле (за хората), толкова по-добре (за политическия елит). И самият преход беше съвсем съзнателно наситен със собственото си отрицание: беше направено всичко възможно именно демократичните промени да бъдат припознати като основното зло в общественото битие. Демокрацията – тъкмо чрез култивиране на истерията и социалните страхове – беше превърната в мръсна дума. Тази стратегия беше неотклонно следвана – от тъпанарските приказки за “брадатите” демократи, дето ровели кости и щели да бесят редовите членове на БСП по стълбовете – през отгледаните от същата тази левица мутри, чийто рекет съсипа дребния бизнес и изобщо всеки ищах за икономическа инициатива у хората; през ограбването на техните спестявания по време на банковата катастрофа 1996-1997 г.; през размиването на политическата система и въвеждането на измамни спасители от рода на Симеон Сакскобургготски; през коалиционната култура на размитите отговорности и безмерното крадене на тройната коалиция – та чак до ден днешен – до малоумната идея на левицата да спечели следващите избори, като идентифицира своя електорат с подкрепящите АЕЦ “Белене” – чрез прословутата подписка, която беше и основната тема на тазгодишния червен събор под порутената бузлуджанска чиния. Всъщност политическия мениджмънт на социалистите е нещо като две в едно: АЕЦ “Белене” плюс връщане на социализма. Всъщност самата идея за такъв референдум е точно толкова идиотска, колкото носталгиите на хората от снимката: АЕЦ “Белене” може точно толкова да бъде построен, колкото и да се върне социализмът, а с него и СССР. Това обаче изобщо не интересува социалистите. Те искат само едно – тези седемстотин и кусур хиляди подписа (е – като извадим от тях фалшифицираните и платените – а последните никак не са малко) – да се трансформират в гласове, подадени на изборите през 2013 г.В името на тази цел всякакви спекулации са възможни – и затова хората, които толкова идиотски и късогледо се подписват в техните подписки, нямат и хабер за какво всъщност става дума. А става дума за две неща – за националната независимост на България и за пари. Ако този абсурден референдум бъде проведен и заветната цел на Станишев, Първанов и Со – реализирана, страната ни ще попадне под пълна енергийна, ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2012/07/31