Ограниченията на Европейската централна банка

Последните изявления на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и члена на Управителния съвет Евалд Новотни възобновиха дебата за желателните ограничения в политиката на институцията. Въпросът не засяга просто юридически определените й правомощия според Маастрихтския договор, а доколко подходящи са алтернативните мерки. Новотни, който е управител на австрийския централен трезор, подсказа, че Европейският механизъм за стабилност (ESM) може да получи банков лиценз, което ще му позволи да заема от ЕЦБ и сериозно да разшири капацитета си за закупуване на суверенни облигации от еврозоната. По-късно Драги заяви, че ЕЦБ може и ще направи каквото е необходимо, така че високата доходност по правителствените дългови инструменти да не възпрепятства функционирането на паричната политика. Това изказване повтори обосновката, използвана от предшественика му Жан-Клод Трише в защита на покупките на суверенен дълг. Разбира се, финансовите пазари разтълкуваха изявлението като сигнал, че ЕЦБ отново ще купи испански и италиански книжа, както направи по-рано тази година. Макар че предишната инициатива от над €200 млрд. нямаше траен ефект върху рисковата премия на тези страни, предположението е, че този път мярката ще е доста по-голяма. Но това ли е верният път за ЕЦБ?
Всяка централна банка трябва да има в арсенала си операции на отворените пазари, за да управлява ликвидността, но избирателното придобиване на отделни държавни облигации, които са с високи лихви заради разточителност сега или в миналото, е едновременно излишно и опасно. По-добър вариант за ЕЦБ е да купува и продава „неутрална кошница“ от суверенни книжа, като дялът на всяка страна в нея съответства на дяла й в капитала на банката. Този подход ще позволи придобиването на значителен обем от италиански и испански облигации, но успоредно със закупуването на още по-големи количества френски и германски. Така намесата ще бъде възможно най-сходна с операциите на отворения пазар на американския Федерален резерв и Bank of England предвид липсата на единно правителство на еврозоната. От друга страна, фокусирането на покупките върху задълженията на страните с високи лихви ще има сериозни негативни последици. То ще редуцира натиска върху съответните правителства да вземат политически трудните решения, необходими за свиването на дългосрочните фискални дефицити. Мадрид трябва да упражни по-голям контрол върху харчовете на регионите си, а Италия – да свие публичния сектор. Политика на ЕЦБ, която изкуствено смъква цената на заемния им капитал, ще направи тези стъпки още по-голямо предизвикателство.               
Когато ЕЦБ контролира лихвите по дългосрочните облигации, за националните лидери, парламентите и избирателите е трудно до разберат дали са постигнали значимо фискално подобрение. Страните от периферията на еврозоната натрупаха огромна задлъжнялост през последното десетилетие именно защото облигационният пазар не алармира, че дълговете са прекалено високи. Инвеститорите вече не третират по един и същ начин книжата на всички членки на обединението, но програма на ЕЦБ за ограничаване на разликите в лихвите ще премахне този важен сигнал. Нещо повече, понеже банката не може просто да купи суверенни облигации без да се съобрази с фискалните политики на отделните правителства, рискува да се озове в политически опасното положение да решава дали действията на дадена държава са достатъчно строги, за да бъдат възнаградени с по-ниски лихви. Ще постави ли ЕЦБ общ таван върху лихвите на „добре представящите се“ правителства, както неотдавна предложи италианският премиер Марио Монти? Или ще определя и коригира суверенните лихви спрямо настоящата си оценка за фискалните мерки на всяка страна?
И накрая, Германия може да спре да приема рисковете от просрочие, съдържащи се в покупките на облигации от ЕЦБ. Берлин вече е изправен пред сериозни финансови рискове чрез баланса на ЕЦБ и балансите по системата Target2 в Bundesbank, генерирани от международните потоци от депозити към търговските банки в страната. Макар че германските политически лидери заявяват своята вярност към еврозоната, социологическите проучвания показват, че обществената подкрепа за еврото е много слаба. С натрупването на рисковете расте вероятността Берлин да заключи, че въпреки потенциалното въздействие върху обменния курс ще е по-добре да се върне към марката. 
По всички тези причини директните покупки на суверенни облигации с висока доходност от ЕЦБ ще са грешка. Същото важи за косвен подход чрез нов €1 трлн. в дългосрочно финансиране, чиято цел е да насърчи търговските банки да купят тези инструменти. Би било грешка и да се позволи на ESM да получи банков лиценз. Отделните правителства трябва да предприемат строгите политически стъпки, необходими за редуциране на опасността от разпад на еврозоната, който ще донесе тежки финансови последици за всички, не само за членките. За съжаление последните изявления на представителите на ЕЦБ вероятно са облекчили натиска върху правителствата да направят тези неща и с обръщането на низходящия тренд при еврото може да са блокирали нужния пазарен отговор за свиване на дефицитите по текущите сметки и насърчаване на БВП в еврозоната. Рано или късно ЕЦБ ще трябва да изясни ограниченията на политиката си.      

По в. „Гардиън“

Прочети цялата новина

Свързани новини: