БДЖ се движи с пълна скорост към закриване

Повече от две седмици, след като стана ясно, че финансовият министър Симеон Дянков е спрял държавната субсидия за Българските държавни железници (БДЖ) заради необслужван заем от Световната банка, остава неясно как пътният превозвач ще продължи да финансира дейността си. Към тези проблеми се прибавя и допълнителен натиск от други двама кредитори на компанията. Така БДЖ все повече се приближава към момента, в който няма да има друг вариант освен да спре да работи.   Откакто е блокирана издръжката на железницата – над 13 млн. лева месечно, ние не можем да разберем какво иска от нас Министерство на финансите, за да я пусне. Това коментира пред Mediapool Йордан Недев, изпълнителен директор на “Холдинг БДЖ”. Той не отрече възможността да започне поетапно спиране на влаковете, тъй като компанията няма пари нито за гориво, нито за инфраструктурни такси. Средства за заплати и осигуровки също няма откъде да дойдат, след като на 15 юли не бе направен превод на субсидията от финансовото ведомство.   От Министерството на финансите отказаха категорично да коментират пред Mediapool темата за спряната субсидия за БДЖ и възможностите и условията за възобновяването й. От транспортното министерство, БДЖ и НКЖИ също били в неведение какви са плановете на ведомството на Дянков относно железницата.   Световната банка (СБ) активира държавна гаранция по заем от 1995 г. за 80 млн. долара, по който БДЖ има просрочия още от миналата година. Това даде повод на Дянков да спре субсидията на превозвача, за да може бюджетът да си възстанови държавната гаранция за жп заема към СБ.   В железничарските среди обаче има и версия, че крайната мярка и нежеланието на Дянков да вдигне запора върху субсидията е заради конфликта му с транспортния министър Ивайло Московски за безплатните карти за пътуване с влак. В края на май Дянков заяви, че бил “меко казано изненадан” да разбере, че “има близо 400 000 безплатни карти, които всеки момент могат да влязат във влаковете”. Те стрували на бюджета 250 млн. лева. Тогава и Дянков, и Московски обясниха, че броят им ще се намали съществено, ще се ползват само от експлоатационен персонал, само за линиите, на които работят, но от 2013 г. Възможността привилегията да отпадне доведе до няколко протеста на железничари и синдикати пред транспортното министерство, както и до заплахи за нови стачки в БДЖ.   Освен без пари, железницата скоро може да остане и без вагони и локомотиви. За това сигнализира Петър Бунев от железничарския синдикат към КНСБ. Той се позова на две писма от кредитори на дружеството. Едното е от 16 юли – от германската банка KfW, която отпусна 190 млн. евро през 2005 г. за закупуването на 50 електрически мотриси “Дезиро”. Тя твърди, че БДЖ са нарушили финансовото споразумение с банката, когато през 2010 г. се трансформира в “Холдинг БДЖ” и изкара всички активи на железницата в двете дъщерни компании – “Товарни превози” и “Пътнически превози”. Това станало без знанието и одобрението на банката, която отново плаши с отнемане на мотрисите. Другото писмо е от 17 юли и е от компанията “Алварез&Маршал”. Тя е наета от облигационерите по втория облигационен заем на БДЖ за 100 млн. евро и е изискала пълен опис на активите на дружеството. Преди време от БДЖ обясниха, че ще продадат заложените срещу заема 3500 товарни вагони и с очаквания приход от над 50 млн. лева ще покрият кредита. Това обаче не се случи.   Йордан Недев обясни, че писмата са “стандартна комуникация” и натискът от кредитори е ежедневен. Те имат силна финансова дисциплина и при забавяне от един ден почват да пишат, но ние се справяме, каза шефът на жп холдинга.   Справянето обаче ще е до време заради спряната държавна субсидия за БДЖ. Тя бе блокирана на 1 юли заради необслужвания заем към Световната банка от 1995 г. за 95 млн. долара, от които са усвоени 80 млн. долара. Просрочия по кредита се трупат още от миналата година, заради което банката активира държавната гаранция. През 1995 г. БДЖ и Национална компания “Железопътна инфраструктура” са едно дружество, а две трети от заема са за инвестиции в жп линии, т.е. за НКЖИ.   Вместо да плаща своята част от вноската, обаче НКЖИ намалява с нейния размер таксите, които БДЖ трябва да плаща за ползване на железния път. “Ако си правят вътрешни прихващания, това означава, че пари към банката няма да влязат”, каза транспортният министър Ивайло Московски преди две седмици. Той обеща, че в рамките на дни юристи от финансовото министерство и двете дружества ще обсъдят вариант заемът да се прехвърли към НКЖИ, но подобно предоговаряне е дълга и сложна процедура. Много по-лесно би било БДЖ да продължи да обслужва кредита, а НКЖИ да се разплаща с тях с кеш, а не под формата на приспаднати такси.   Пред Mediapool шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев първоначално коментира, че не бягат от отговорност и ще съдействат за решение на проблема, но във вторник заяви, че такова все още няма и “всеки търси начин да се спаси”. По думите му среща по въпроса ще има идния понеделник. На нея ще присъстват ръководствата на БДЖ и НКЖИ.

Прочети цялата новина

Свързани новини: