След небивало протестно движение за по-малко от три месеца Владимир Путин, който през май се върна в Кремъл, засили контрола върху гражданското общество, което вещае несигурно бъдеще за обществените свободи в Русия, смятат анализатори.

“Кремъл мина в настъпление. Това е преход към много по-силен авторитаризъм с тенденция към диктатура”, казва Лилия Шевцова от московския център “Карнеги”.

Откакто бившият агент от КГБ се завърна на 7 май с трети мандат като президент на Русия бяха приети редица закони, окачествени от опозицията като репресивни, начело със закона, който определя като “чужди агенти” и поставя под строго наблюдение неправителствените организации, финансирани от чужбина и развиващи “политическа” дейност. Друг закон осъжда на тежки глоби организаторите на неразрешени демонстрации.

Сенаторите от Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) гласуваха и текст, регламентиращ дейността на интернет сайтове, съдържащи забранена от закона информация, който задължава собствениците им или доставчиците на достъп до интернет, да ги закриват.

И накрая, приет беше правен текст, който определя клеветата като престъпление, подлежащо на глоби, след като миналата година тя беше декриминализирана в Русия под президентското управление на Дмитрий Медведев - настоящият премиер, който неотдавна въплъщаваше надеждите за либерализиране на Русия.

Тази мярка, впрочем, подсилва тезата, че наченките на “размразяване”, доловени при управлението на бившия държавен глава (който на практика всъщност никога не е излизал от сянката на могъщия си ментор Владимир Путин), сега са поставени под въпрос. “Заден ход”

Според Шевцова вече не става дума за “противоконституционен пуч на президента” Путин. “Сякаш някой е натиснал копчето за заден ход”, отбелязва на свой ред политическият наблюдател Михаил Фишман. “Размразяването на Медведев днес напомня повече парче свински бут или масло, оставено на слънце, изложено на пек в течение на часове: то топи и разлага почти еднакво бързо”, допълва той.

За много анализатори това затягане на контрола е преди всичко отговор на сериозното протестно движение, с което се сблъска Владимир Путин в навечерието на завръщането си в Кремъл. “Това е реакция на революцията и на опитите за промени в момент, когато режимът изобщо не желае такива”, подчертава политическият анализатор Юлия Латинина.

Двата първи мандата на Владимир Путин - от 2000 до 2008 г. - вече бяха белязани от ограничаване на свободите, извоювани след разпадането на СССР през 1991 г.: политическият плурализъм беше асоцииран с хаоса през 90-те години, възстановен беше и контролът върху големите телевизии.

Друг символ, с който ще запомним тези два мандата, беше вкарването в затвора на бившия петролен магнат Михаил Ходорковски - афера, разглеждана от много анализатори като разчистване на сметки между властта и бизнесмена, възпротивил се на Кремъл и финансирал опозицията.

В московския Хамовнически районен съд, където се състоя второто дело срещу Ходорковски, се гледа и делото срещу трите пънкарки, заплашени да получат до седем години затвор заради песен срещу Владимир Путин, която изпяха в московския храм “Христос Спасител”.

При това развитие на нещата, възможностите за маневриране на опозицията, чиито демонстрации вече не събират десетки хиляди души, както беше преди завръщането на Путин в Кремъл, остават повече от несигурни. “Задава се есен. Тогава ще започне голям експеримент: докъде може да стигне властта в сплашването на обществеността?”, заключава Шевцова.

Още по темата: Абсурдни обвинения и срещу Алексей Навални

Полицията арестува опозиционера Алексей Навални след митинга на Пушкинския площад. Снимка: ридус

Руското федерално следствие повдигна срещу опозиционера Алексей Навални обвинение в злоупотреба с доверие и присвояване на средства “в особено големи размери” през 2009 г. Навални е застрашен от десетгодишна присъда. Забранено му е да напуска Москва, съобщи Следственият комитет.

Според следствието Навални като съветник на губернатора на Кировска област е организирал в престъпен сговор с местни бизнесмени злоупотреба със средства на държавното предприятие “Кировлес” в размер на над 16 милиона рубли. През 2011 г. първоначално бе образувано дело за “злоупотреба с доверие без признаци на присвояване”, довела до щети в размер само на 1,3 милиона рубли.

Обвинението твърди, че Навални, след като напуснал вече длъжността губернаторски съветник на обществени начала, е убедил генералния директор на “Кировлес” да сключи неизгоден договор с Вятската горска компания. Скоро ще бъдат повдигнати обвинения и срещу двамата ръководители на посочените фирми - съответно
Вячеслав Опалев и Пьотър Офицеров, заяви говорителят на Следствения комитет Владимир Маркин.

Алексей Навални описва случая като странен и абсурден. Преди това той е разследван на два пъти и оставен без последствия от местни следователи в Киров. Шефът на Следствения комитет Александър Бастрикин остро разкритикува на 5 юли следствието в Кировска област, два пъти прекратявало “тихомълком” наказателното дело срещу Навални и заплаши с уволнение началника на управлението, ако той не промени позицията си до края на годината.

Миналата седмица Навални публикува документи, според които Бастрикин е имал бизнес в Чехия и е получил жителство в тази държава. Той посочи, че шефът на федералното следствие има достъп до държавни тайни, поради което е обект на специален интерес за тайните служби в чужбина, по-специално в страни членки на НАТО.

Освен това опозиционерът обвини Бастрикин, че е използвал фиктивни документи и предположи, че шефът на Следствения комитет не е платил данък върху пари, получени от продажбата на свой дял в чешка фирма, писаха медии в Русия.

Привърженици на адвоката и борец с корупцията, който водеше масовите протести в Москва срещу Владимир Путин през зимата, демонстрираха пред следствения комитет в Москва. Ако бъде признат за виновен, Навални може да получи присъда от 10 години затвор.

Шведският външен министър Карл Билд реагира веднага на случая, като съобщи в една от социалните мрежи, че е обезпокоен от опитите на Кремъл да заглуши опозицията в лицето на Навални.

БТА