Елеонора Николова, и.д. директор на БОРКОР: Готови сме да организираме дебат за корупцията в третата власт

 - Г-жо Николова, БОРКОР навърши една година. През това време се чуха доста гласове, че тази структура  е излишна, защото няма реални резултати от работата й. Какъв е вашият отговор?
 - Тази говорилня започна в края на август миналата година. Нека напомня, че ние се нанесохме  в сградата в началото на август и тогава направихме първите 5-10 назначения, за да формираме т. нар. организационен щаб. БОРКОР трябва да се разглежда като проект – с планирани бюджет и задачи и с много ясен времеви график, в който ние сме се разположили. Явно липсата на информация, както и нежеланието да се получи такава позволиха на някои хора да направят изводи на базата на предишен опит, без да познават идеята БОРКОР и центъра като средство за тази реализация. За тази една година се направи много според мен. До януари т.г. ние успяхме да пригодим сградата за нуждите на проекта, да закупим техниката, която е най-модерната и отговаряща на изискването за една информационна и аналитична структура, и също така да започнем да ситуираме и софтуерни компоненти. За целта ние привлякохме чрез обществена поръчка немска фирма, която да управлява проекта в тази много важна година. Тя  направи проекта за концепция на софтуерна архитектура и ние в момента изпълняваме точно това. Текат непрекъснато обществени поръчки, закупуваме определени продукти. В края на януари 2013 г. се надяваме да завършим докрай със софтуерното обезпечаване.
За нас е важно информацията да тече изключително бързо, а и решенията да идват бързо. Не може в XXI век да работим с компрометирана или с посредствена информационна база. В тази една година под натиска на неразбирането на обществото и менгемето, в което МС беше поставен, ние поехме едно голямо предизвикателство да правим две в едно. В смисъл, преди да е готова софтуерната архитектура, ние приехме да привлечем специализираната администрация и да я обучим, така че в момента има 50 аналитици, които са минали  образователен курс и имат най-необходимата база знания за тяхната работа. Самостоятелно със софтуерен прототип те започват същинска аналитична дейност, която в края на годината трябва да даде първия продукт.

 - За обществените поръчки ли става въпрос?
 - Да, това ще бъде комплект от интервенционни мерки в областта на обществените поръчки. Ние ще бъдем готови с първия елемент от електронните обществени поръчки, а именно -  платформа на възложителя. Голямата идея - да преборим корупцията в областта на обществените поръчки, е да преминем на електронни обществени поръчки, каквато е задачата в целия Европейски съюз до 2016 г. Така че, наред с изграждането на центъра и обучението на хората, преминаваме и към реална работа. В този смисъл аз оценявам положително работата ни през тази една година.

 - В началото доста хора погледнаха с надежда на тази структура, в смисъл че тя ще работи по конкретни сигнали. После се разбра, че вие сте ориентирани към превенция. Какво се случва обаче с тези сигнали – къде ги разпределяте, какво изобщо се случва с тях?
 - Центърът има за задача да изработи интервенционна система от мерки в различни аспекти на нашия обществен живот на базата на превенция. Мерките да бъдат разположени преди управленското решение, преди процедурата на обществени поръчки. Всички сигнали, които пристигат при нас, са за вече консумиран акт, за извършено административно нарушение или предполагане на извършено такова. В такива случаи адресатът може да бъде само правоохранителната система – полиция, прокуратура. И ние препращаме именно към тези органи сигналите.  Ние не се занимаваме с разкриване и наказване на корупция. Нашата задача е да я предотвратим, преди тя да се случи. Това не е правено досега в България. Ние не слагаме белезници, а сме център, който прави дълбок анализ на цялата информация по отношение на законова база, на създадени практики и действия на администрацията. Идеята е, след като сме проследили цялата верига, да излизаме със задълбочен анализ, който показва слабите места и повторяемите грешки в администрацията. Задачата ни е да даваме рецепти как точно трябва да се развиват нещата, за да станат невъзможни корупционните практики.

 - Как обаче това помага това на факта, че сигналите, които ви се изпращат, са за корупционни  практики и за отказ от правосъдие?
 - Да, няма спор, че хората в безсилието да се справят със собствените си казуси, част от които са и общественозначими, пишеха в началото до нас като нова структура. Факт е, че ние получихме много сигнали, докато гражданите се ориентираха, че нашата работа е превенцията.  Независимо от това ние се отнасяме много сериозно към сигналите, защото това е част от анализа. Така че за нас те представляват интерес като лабораторен случай – показват ни как се е развила корупционната схема, кое я е улеснило, кое е дало възможност да се случи всичко това безнаказано по цялата верига.

 - Как може да се излезе от затворения кръг в правосъдната система, в който потъват сигнали за корупция,  забатачват се дела и в крайна сметка се създава усещане за безнаказаност на определени фигури в обществото?
 - Обществена тайна е, че има  корупция в съдебната система. На първо време ние сме в състояние да провокираме обществен дебат под покрива на БОРКОР, защото една от идеите ни е да работим много плътно с гражданското общество, с неправителствените организации. Те са извор както на качествена информация, така и на идеи. Центърът работи с проекти, но идеята за тези проекти може да дойде от самите граждани, които имат потребност определен проблем да бъде анализиран, така че да се разкрият слабите места. Това ще помогне да се изградят бентове, които да не позволяват  безобразието, което наблюдаваме в момента навсякъде. Да, ние бихме провокирали такъв дебат на тема корупция в полиция, прокуратура, съд.

 - Известна сте с това, че сте поддръжничка на идеята за мобилност при магистратите. Това решава ли проблема?
 - Така е била съдебната система до 9 септември 1944 г. Тогава магистратите са били  пътуващи, колкото и военните. Те получават своето назначение от Министерството на правосъдието. Стоят определени години и после биват преместени в друг съдебен окръг. Така че да няма срастване с местната общност, с престъпността и да няма местно влияние. Аз високо оценявам този начин на работа, затова винаги съм ратувала за дългосрочно командироване на магистрати. Когато става дума за корупция, създадена  на местно ниво – от кмета, от общинския съвет, се предполага, че тези хора си пият питието заедно с прокурори, с шефа на полицията, с председателя на съда, е редно да има командировани прокурори и  дознатели, които нямат нищо общо с местната общност. Това ще помогне на обективността.

 - Защо не се практикува масово дългосрочното командироване?
 - Главният прокурор има правомощия да командирова дългосрочно прокурори, същото се отнася до министъра на вътрешните работи дългосрочно. Може би създаването на чисто битови проблеми пречи да се практикува по-масово, което не е правилно.

 - Каква е личната ви оценка за работата на правосъдната система у нас?
 - Тя работи като всички останали. Ние, българите, живеем с усещане за дефицит на справедливост, за недостатъчен административен капацитет на всички системи и власти. Правосъдието не прави изключение. В същото време обикновеният човек не прави разлика между видовете власти и си живее със своя проблем. И тогава, когато загуби дело в съда поради корумпираност на магистратите  или по друга причина, която е извън закона, той си казва, че и тази власт е като другата. Той не казва: тази съдебна власт ми причини това, а казва - по време на това управление аз претърпях тази щета, бях унизен от съдебния акт. В крайна сметка привличането на инвеститори и бързото решаване на търговските дела, както и усещането на бизнеса, че е защитен със съдебни актове, е в основата на икономическото ни развитие. Отсъствието на бързо и качествено правораздаване няма как да не ни дърпа назад. Дори и да приемем, че имаме най-добрите министри на света с отлична подготовка и воля за промени, самата съдебна система, която не е реформирана, ще бъде тази котва, която ще ни дърпа към дъното.

 - Не е ли време самата правосъдна система да започне разговор как да станат реформите  така, че да се спазват основните принципи на правото?
 - Отделни опити, свързани с областта на законодателството в съдебната власт, е  правил Съюзът на съдиите. Той влезе в остра полемика с ВСС, който пък изцяло отсъства от този дебат. Сега всички погледи са вперени в начина, по който ще се създаде новият ВСС. Дай Боже, в него да влязат качествени хора, които действително да се покажат достойни за   правителство на съдебната власт, което да помогне системата да се оздрави и да се отърси от недостатъците, които всички наблюдаваме.

Прочети цялата новина

Свързани новини: