Ателие "Прегърни ме" има нужда от нашата помощ

Ателие "Прегърни ме", за чиято дейност Mediapool често разказва, отново има нужда от нашата помощ, за да продължи да съществува. То подновява кампанията за набиране на средства. "Прегърни ме” работи с деца в неравностойно положение от лятото на 2005 година – първо с деца от дома в с. Доганово, после с младежи от СУПЦ "Княз Борис І” и с деца от ДД "Асен Златаров” в столицата. За изминалите години десетки деца са минали през курсовете на работилницата, като на много от тях бе намерена работа след напускането на домовете. Ателието е красивото и уютно място, което те посещават с радост. Там са техните приятели - дизайнери, моделиери и художници, които ги учат как се майсторят красиви неща. Изработените от тях художествени предмети и дрехи се продават на специално организирани изложби. Така децата получават първите спечелени със собствен труд пари. Ателието е място, където те получават самочувствие, че могат. Учат се да вярват. Учат се да имат бъдеще. Сега можем да му помогнем, като изпратим дарителски sms с текст DMS ATELIE  на Единен дарителски номер 17 777  за всички мобилни оператори. Към този призив за подкрепа се присъединява и писателката Теодора Димова със своя текст: "По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти. Както случаят с ателието на Милена Нейова – „Прегърни ме”. Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което тя върши – да общува ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общува с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества – защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор, е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа. И това е абсолютната уникалност при Милена – тя издържа. Тя не се отказва. Тя продължава да общува с тях, да ги учи, да ги радва, да ги прегръща, да ги утешава, да се смее с тях, да ги изслушва, да прави мартеници с тях, да прави коледни играчки, да шие, да организира базари, празненства. Откъде намира сили! Кой й дава толкова любов, която тя безстрашно и неудържимо раздава на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно? И когато към това се прибавят  административните трудности при отпускане на средства, обещанията, които впоследствие се оттеглят, абсолютната финансова недостатъчност, която държи ателието и дейността на Милена на ръба на оцеляването, картината става жестока. Вместо да бъде насърчавана и подпомагана за това, което прави, тя е лъгана и отблъсквана от администрация, конюнктура, спонсори. Горчивината е непосилна. Нека да помогнем на ателието на Милена. Бихме могли да имаме съдбата на някое от тези деца, колкото и да ни е трудно да си го представим.. Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора."

Прочети цялата новина

Свързани новини: