Отчаяни съпруги по турски

в. Хюриет дейли нюз

Размерът на работната сила в Турция и Южна Корея по  груби сметки е един и същ - 25 милиона. Все пак обаче броят на  населението се различава драстично - 73 милиона турци срещу 50  милиона южнокорейци. Ние имаме по-многобройно население, но  по-малка работна сила. Защо? Защото нивото на участие на  женската работна ръка е около 50 процента в Корея, докато в  Турция този процент е под 30.

Нивото на участието на жените в Турция е ниско не само в  сравнение с Южна Корея, но и с много преобладаващо мюсюлмански  държави, да не говорим за Европа. По някаква причина жените в  Турция за разлика от техните сестри в подобна ситуация,  предпочитат да си стоят вкъщи.

Според скорошни изследвания на турския статистически  институт Тюркстат, в Турция има около 12,3 милиона домакини.  Това е драстично по-високо от 8-те милиона работещи жени. В  Корея пък има 10,5 милиона икономически активни жени. Нека се  потопим по-надълбоко в числата. Миналата година броят на жените,  определили се като домакини, за да обяснят защо не са част от  работната сила, беше около 11,7 милиона.

Този брой нарасна до  12,3 милиона тази година. Така в началото на 2012 г. броят на  домакините се е увеличил с 500 000. Това означава ли, че жените  в Турция предпочитат да правят пълнени чушки и да гледат по цял  ден телевизия вместо да имат стабилна заплата? Не мисля така.  По-скоро принуждаването, отколкото предпочитанието играе роля  там.

Някои може да обвиняват ниското ниво на образование при  жените. Любопитното е обаче, че в Турция дори и образованите  жени предпочитат да си останат вкъщи. В сравнение с държавите от  ЕС нивото на участие на жените в работния процес в Турция е  ниско при всяко ниво на образованието. 16 процента от жените в  ЕС, завършили университет, не участват в работната сила, като  този процент в Турция е над 30.

Сходна е тенденцията и при  завършилите средно и основно образование. И така, даже сред  образованите жени, има силна тенденция да си стоят вкъщи.

От една страна, това може би е културен стереотип, който  не може просто да се разреши. Културен от гледна точка на това,  че хората в Турция не са се приспособили към икономическите и  социални трансформации. САЩ са били в сегашното състояние на  Турция през 60-те, а Корея през 80-те. Турция следва САЩ и Корея  както по БВП на глава от населението, така и по брой на заетите  жени.

От друга страна, може би е въпрос на време да започне  обмислянето на по-гъвкав трудов закон. По този начин корейците  увеличиха своята работна сила. Закостенелите трудови разпоредби  в Турция биха могли донякъде да обяснят енигмата около участието  на жените в трудовия процес.

Не знам доколко отчаяно очакват тези милиони домакини да  се появят в офисите или фабриките. Като икономист обаче аз  определено отчаяно очаквам да ги видя там.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: