Помощ! Душевен целулит!

Включвам се изцяло по естетически причини, за да ви алармирам, че елегантността на душите ни е застрашена. Над нея виси грозен и дебел натиск, подканващ ни да съдим хората по това колко грозни, красиви, дебели, тънки, бели или оранжеви са те. Защо ви го казвам сега? Защото дочух, че в последните години броят на мъжете и жените, ужасени да се покажат по бански през лятото, се е увеличил три пъти. Което е право пропорционално на наблюдението ми, че има три пъти повече млади момчета под налягане и препечени до керемиденочервено млади дами. Възрастовият расизъм измества идеала за красота почти към невинната детска възраст, а заглавия, крещящи за „срамен” целулит водят към трактати за „общоприетите” телесни форми, които оцелулитеният обект на „журналистика” нарушава.

Моето първо действие на ужас спрямо тази реалност, е да обвиня себе си. Имало е случаи, в които съм си позволявала да кажа нещо ужасно обидно за нечий външен вид, и, когато го погледна от днешната си камбанария, нямам никакво оправдание. Но пък ужасно ме е срам. Срам ме е, че съм допуснала да ме провокират и да се превърна в провокатора си. Срам ме е, че не съм си помислила защо той има нужда да ме обиди. Срам ме е, защото виждам, че обидата е верижна реакция и аз съм част от веригата. Че съм избрала лесното – да намеря „некрасивото” в човека и да го размахам победоносно в кривия му нос. Сега разбирам, че трагедията е в армията от прави носове, кръгли гърди и плоски мозъци, които са жертва на кривите души повече от всички. Не мога да си представя колко ужасно трябва да са ме накарали да се почувствам, за да поискам да променя нещо в опаковката си. Колко е страдала душата, за да реши да промени тялото си? А колко по-страшно и скучно би било всички да сме еднакво мускулести, синеоки и обезкосмени, както явно ни се иска?

Но в нашето съвремие има една голяма разлика, от която следва моето второ действие на ужас. Обвинявам медиите, и косвено за втори път себе си, за мащабите на явлението. Защото докато за комуникацията между хората може да има всякакви причини и следствия, медийната комуникация е на първо място отговорност. Всякакви причини медийната отговорност да не се спазва, са неприемливи заради следствията, до които водят. Те са три пъти по-срамни, по-грозни и по-дебели от всичко, което заклеймяват като срамно, грозно и дебело. Душевният целулит, обхванал заглавията и авторите им, се лекува много по-трудно от телесния. Мога да взема решението за себе си, че не желая да страдам от грозни буци мас по душата, но не мога да спра машината, която ги налива в съзнанието на малката ми сестра.

Мога обаче да ви помоля за дискусия, за коментар, за помощ… Как да се преборим с душевния целулит преди лятната ваканция? Какъв продукт да използваме срещу най-тежката му фаза? Надявам се не планирате да се покажем така по бански… Можем ли да се спасим заедно, преди да стигнем до статията „5 модерни чула, с които да покрием нелицеприятното си съществуване”?

 

 

pinks.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: