Еврокризата е заплаха за либералната реформа в Източна Европа

Как изглежда кризата в еврозоната през погледа на Източна Европа? Никак добре, е краткият отговор. Някои унгарски закони и румънски укази предизвикаха гнева на Брюксел в последно време. Много анализатори отдадоха това на политическите последици от рецесията – изправени пред обществено недоверие, растящ популизъм и остра партийна опозиция, тези правителства се опитаха да затвърдят позициите си по начини, които Брюксел счита за недемократични.
Подобно тълкувание обаче пренебрегва важен ефект на еврокризата – промяната в стимулите, от които са движени тези кабинети. Добре известно е, че кризата е пряка заплаха за съществуването на Европейския съюз (ЕС), която може да бъде преодоляна единствено чрез отдаването на повече суверенитет по пътя към форма на политическо обединение. Ясно е също, че не всички сегашни членки ще са част от реформираното образувание. Алтернативата е  изчезване на проекта за интеграция или обособяването му на две нива. Ядрото (предполага се, че това ще е сегашната еврозона) ще остане отворено за останалите, но преминаването от обединение на 27 държави към вариант „17+10“ ще промени политиките, тъй като периферията ще загуби влияние и статут.
Следователно проблемът не е ограничен до Унгария и Румъния, а един авторитетен доклад твърди, че „стагнацията и дори връщането към порочни практики е видимо от някои ключови индикатори за управление в новите членки на ЕС и страните от Балканите“. Това явление се наблюдава дори във фактическия протекторат на Брюксел, Косово, което упорито остава „полуконсолидиран авторитарен режим“. Изборът пред тези страни е второстепенно членство или никакъв ЕС. Унгарският и румънският случай са различни (румънските действия са обратими, а и Букурещ реагира положително на ЕС), но обвинението е еднакво – Брюксел се оплаква, че тези правителства разрушават или заплашват върховенството на закона и конституционно заложеното разделение на властите, които възприеха преди влизането си в ЕС. Това развитие обезпокои много наблюдатели, тъй като преходът към либерална демокрация бе смятан за неотменим факт с присъединяването на източните страни.
Това, което претърпя драматична промяна в периода между процеса на интеграция и появата на кризата, са стимулите за въпросните правителства. В началото създаването на либералните институции бе разглеждано като пропуск за обетованата земя, към която гражданите им се стремяха, а сега тези органи са усмирителни ризници, ограничаващи вариантите на управляващите за реакция на политическите ефекти от кризата, и всичко това пред погледа на дезориентиран и все по-скептично настроен към Европа електорат. С какви санкции обаче истинският пазител на тези институции, ЕС, може правдоподобно да заплаши лидери, на които бъдещето предлага разпад на съюза или второкласно членство? Ето защо Будапеща и Букурещ могат да си позволят да си навлекат гнева на Брюксел – ако опортюнистичните действия им носят повече ползи, отколкото загуби на вътрешнополитическия фронт, то рискът от наказание от ЕС не променя сметките им. Причината други държави да не последват примера вероятно се крие в това, че обстановката в тях все още не го изисква.
Рецесията, безработицата и популизмът засегнаха и други държави, като Испания и Италия, (последната също има сериозни управленски проблеми, като по ниво на корупцията  се нарежда след Унгария и съвсем малко преди Румъния). Въпреки всичко те не се опълчиха на ЕС, а искат по-тясна интеграция на континента. Важната разлика тук е, че те се виждат като част от ядрото на евентуален двуслоен формат. Ето защо, докато се проектира бъдещото политическо обединение, взаимоотношенията между ядро и периферия трябва да бъдат организирани по начин, който ще възстанови позитивните стимули,  движили прехода на Източна Европа. Правителствата, които се колебаят да сдадат суверенитета си на политическо обединение, могат да се замислят върху факта, че авторитарните и често националистически възгледи на Изтока са прозорец към бездната на Европа, изоставила европейската идея.

По в. „Гардиън“

Прочети цялата новина

Свързани новини: