Как бюрокрацията не дава да излети балон

08/06/12 21:26
(http://e-vestnik.bg/)

Как бюрокрацията не дава да излети балон

Не, няма шега или метафора. Изследователски балони по научна програма чакаха в събота разрешение за пускане. Военните разрешили, а после други… Какво стана?

Снимка: Явор Николов

Събота някъде около 6:00 сутринта – вероятно това е най-мирното и спокойно време на света. Или поне в София, където колите вървят сънено, а ранните бачкатори и късните пиячи се подпират на всеки подходящ предмет в очакване на автобуса. Никой за никъде не бърза, освен ние и нашата „Ланча”. Закъсняваме, а все пак ще пращаме балони в стратосферата!
Освен мен, екипажът включва Гришата, Любо и Емо. Тримата участват в програмата „Космически предизвикателства”. Тя се провежда за трета поредна година, като целта й е не само да покаже на младите хора науката отвъд земното притегляне, но и да ги срещне с водещи космически специалисти от цял свят.
Тази година участниците в „Космически предизвикателства” имат не само теоретични лекции, но и практическа задача – да пратят балон на 30 километра височина. Той ще трябва да бъде снабден с различни измервателни уреди, както и камера, с която да снима земната повърхност. На борда ще има и човече от „Лего”, което ще трябва да се върне невредимо. Като цяло, балонът ще е нещо като сателит, макар и в рамките на стратосферата.

Снимка: Явор Николов

Изискванията са строги, тъй като балонът може да носи максимум 1 килограм полезен товар. Летателният апарат и неговият парашут са осигурени от организаторите, но участниците трябва да изработят цялото останало оборудване. Директорът на „Космически предизвикателства” Райчо Райчев обяснява, че по този начин студентите се научават колко важно за една космическа програма е намирането на инвестиции.
След дълго чакане и няколко бюрократични тенекии „от днес за утре”, космически амбициозните студенти са получили разрешение за изстрелване – чак в Пазарджик. Пътят е достатъчно дълъг, за да се заприказваме. Григор, Емо и Любо са бивши или настоящи възпитаници на Техническия университет в София. Тримата са от не многото студенти, които общо взето харесват своя ВУЗ – някои от дисциплините се преподават на световно ниво, има достъп до високи технологии (та даже и до суперкомпютъра на БАН)… само трябва да искаш да учиш.

Снимка: Явор Николов

Обединява ги и желанието да се занимават с космически изследвания. Според тях, не е нереалистично български университет един ден да изведе в орбита свой изследователски сателит – нужно е единствено финансиране. „Нямаме нищо против”, отговарят те и на въпроса дали биха си сътрудничили по подобен проект със свои колеги от други балкански държави. Григор и Емо, които са в „Космически предизвикателства” от няколко години, са склонни да обвържат бъдещето си с тази сфера, ако у нас има първо подходящо образование, а след това и възникне индустрия, която да се нуждае от тях като специалисти. Любо гледа малко по-земно на нещата – в момента той работи като системен инженер в един от големите български телекоми и за него младежката програма е по-скоро хоби.
Освен тримата ми събеседници, още няколко дузини млади хора редовно посещават лекции по различни научни дисциплини и се срещат със специалисти от НАСА и Европейската космическа агенция. Студентите са от най-различни специалности, общото е, че инвестират от времето си, за да създават нещо, което в България от години най-меко казано не е приоритет.