Съкрушени мечти - латиноамериканските имигранти в Испания

ДПА

На Мадридското летище мъж плаче неутешимо. “Никога не съм си мислел, че животът би могъл да е толкова жесток”, казва той. “Кризата в Испания ми къса сърцето”.

Андрес Самуеса е дошъл на летището, за да се сбогува с дъщеря си и две малки племенници, които се завръщат в родния Еквадор.

“Дойдох тук на 17-годишна възраст, преди 11 години”, разказва дъщерята Нели. “Дълго време се справяхме добре”. Нели работела като домашна прислужница, а съпругът й - на строителни обекти. Тогава обаче идва икономическата криза.

“(Съпругът ми) е безработен от четири години, а аз - от две. Къщата, която си бяхме купили, ни бе отнета от банката, тъй като вече не можехме да плащаме (ипотеката). Тръгваме си с по-малко от това, с което дойдохме. Не успяхме”.

Сцената, на която всекидневникът “Паис” стана свидетел, съвсем не е рядкост на летището. Десетки хиляди имигранти, които години наред даваха своя принос за испанската икономика и се бореха за по-добър живот, са принудени да се простят с мечтата си.

“Разиграват се социални драми”, отбелязва Владимир Паспуел, председател на асоциацията на еквадорските имигранти Руминауи. Общо 600 000 еквадорски имигранти в Испания формират третата по-големина имигрантска общност в страната, след румънците и мароканците. В интервю за ДПА той заяви, че около 7000 еквадорци, купили си домове на кредит, са ги загубили или са на път да ги загубят.

От края на 90-те години (на миналия век) икономическият бум в Испания я превърна в магнит за имигрантите, чийто брой се увеличи петорно за едно десетилетие. Страната с 46-милионно население сега има около 5 милиона чуждестранни жители, от които 2,6 милиона идват извън Европейския съюз.

Мигрантите от Латинска Америка или Мароко бяха тежко засегнати от икономическата криза, която остави без работа близо 25 % от трудоспособното население. Сред имигрантите равнището на безработица е близо 37 %. Над половината от бездомните хора в Мадрид вече са имигранти, според данни, цитирани от всекидневника “Мундо”.

Около 230 000 имигранти - както и над 40 000 испанци - са напуснали Испания през първата половина на годината, според Националния статистически институт. Населението на Испания намалява за първи път от десетилетия.

Повечето хора, които напускат, са от Латинска Америка, където много икономики нарастват по-бързо от европейските. Групите, купуващи си еднопосочни билети, включват колумбийци, аржентинци, боливийци и перуанци, а също мароканци и полски имигранти.

Много от латиноамериканците се тръгват по програми за “доброволно връщане”, които им предлагат самолетни билети и финансови стимули. Около 17 000 еквадорци са напуснали по такива програми, предложени от испанското и еквадорското правителство, посочва Паспуел.

Финансовите стимули обаче обикновено са твърде скромни, за да могат връщащите се да започнат бизнес, допълва той. “Някои от тях се справят добре, но мнозина се затрудняват да си намерят работа в Еквадор”.

Еквадорските имигранти са прекарали средно осем до 10 години в Испания и много от връщащите се чувстват сякаш ги “изтръгват брутално” от корените им, твърди Паспуел.

“Твърде вероятно те са загубили приятелския си кръг в Еквадор и повече да не мислят и не живеят като местни. Жизненият стандарт е по-нисък, отколкото в Испания. Някои от децата им отказват да напуснат Испания и остават”.

За някои трудностите по приспособяването са толкова големи, че те се връщат обратно в Испания. Други отиват да си търсят работа в Белгия, Италия или Великобритания, където пък се сблъскват с езикова бариера.

За разлика от някои други европейски страни, в Испания, където няма крайно дясна партия, кризата предизвика малко открити антиимигрантски нагласи. Анализатори отдават политическата умереност на общите език и културно наследство, които латиноамериканците споделят с испанците.

Паспуел обаче усеща, че расизмът се е засилил с икономическата криза. “Политиците не го показват, но ти го забелязваш в разговорите с испанците”, казва той.

Кризата ...

Свързани новини: