100 години Жоржи Амаду и “Тереза Батиста, уморена от битки”

08/09/12 22:15
(http://e-vestnik.bg/)

100 години Жоржи Амаду и “Тереза Батиста, уморена от битки”

Жоржи Амаду. Снимка: и-баия

Днес се навършват 100 години от рождението на най-яркия бразилски писател Жоржи Амаду. Той е най-превежданият класик в историята на бразилската литература – романите му са преведени на 48 езика и издадени в 52 държави. Амаду е не просто изкусен разказвач, а и социално ангажиран писател, чието творчество, по собствените му признания, е „изтъкано от мириса, вкуса и кръвта“ на родната Бразилия.

По този повод излиза един от най-обичаните му романи: „Тереза Батиста, уморена от битки“. Романът разказва драматичната история на магнетична красавица с медночервена кожа – Тереза Батиста, витална и непоколебима, „родена да обича, тиранична единствено в любовта“.

Изпитанията, които съдбата й поднася, не успяват да я съкрушат. Познала и обожанието, и насилието, Тереза Батиста води битка след битка в защита на онеправданите и на собственото си достойнство. Докато не настъпва ден, в който се понася на крилете на щастливата любов, олицетворена от дивния капитан Жереба. Следва откъс от романа, подготвен от ИК „Колибри”.

Тъй като ме питате много учтиво, ще ви кажа, млади човече: на нещастието му трябва само начало. Започне ли, няма кой да го спре, разпространява се, развива се, евтин продукт, често употребяван. Обратно на радостта, която е взискателно растение, трудно за отглеждане, сянката му е малка, не трае дълго, не вирее нито на слънце, нито на дъжд, нито на вятър, изисква ежедневна грижа и наторена почва, нито суха, нито влажна, скъпо струва да го имаш, за богати е, за хора с много пари. Радостта се запазва с шампанско; кашасата само утешава нещастието, ако въобще утешава. Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее. Казах всичко и тъй като не ме прекъснахте, сега питам аз: защо ви трябва, приятелю, да знаете през какви беди е минала Тереза Батиста? Нима може да се промени случилото се?
Тереза носеше тежък товар, малко мъже биха издържали на тежестта му; но тя издържа, никой не я видя да се оплаква, да моли за милост; ако някой й е помагал – много рядко, – било е, за да изпълни приятелския си дълг, никога заради слабост, проявена от смелата девойка; където е стъпвал кракът й, винаги е прогонвала тъгата. На нещастието не обръщаше много внимание, братле, Тереза ценеше само радостта. Искате да знаете дали Тереза е била от желязо, дали сърцето й е било от блиндирана стомана? Ако съдим по красивия цвят на кожата – от мед, не от желязо; сърцето й – меко като памук, по-скоро от разтопен мед. Най-добре я познаваше докторът, собственикът на захарната фабрика. Наричаше я с две имена, защото, както казваше, нищо друго не й прилягало: Тереза Тръстиков мед, Тереза Сладък мед. Това беше единственото наследство, което й остави.
В живота на Тереза нещастието разцъфтява рано, приятелче, не знам колко смелчаци биха издържали на това, което й се е случило и което е изживяла в къщата на капитана…