Електромобилите ще достигнат 50 % от новорегистрираните превозни средства в Европа

Въпреки че електрическата мобилност в момента не е част от нашето ежедневие, тя определено набира скорост. Масовите прогнози са, че до 2025 г. електрическите или частично електрическите (хибридните) превозни средства ще достигнат до 50 % от регистрациите на нови автомобили в Европа, се казва в анализ на Индустриален клъстер „Електромобили“. Друга прогноза сочи, че след 2020 г. в Европейския съюз няма да е възможно производството на превозни средства само с двигател с вътрешно горене, защото няма да покриват очакваните високи норми за изгорели газове. Европейският съюз задава темпото на промяната. Той е постановил, че емисиите на CO2, до 25-30 % от които се излъчват от автомобилите, трябва да бъдат намалени с   20 % до 2020 г. Според ИКЕМ анализът на ситуацията от днешна гледна точка показва, че електрическите автомобили ще останат икономически нерентабилни за следващите няколко години. Електромобилите ще постигнат пазарен дял от около 3 % до 2025 г. в световен мащаб, но многократно по-висок в САЩ, ЕС, Япония и Китай. Въпреки това може да се очаква с увеличаване на производството/потреблението на този нов продукт постепенно да се понижи цената му и да стане все по-достъпен. Нови бизнес модели ще предложат възможности за успешен старт в електромобилната ера. Това е възможност, от която България трябва да се възползва и да реализира големия потенциал, който притежава да се превърне в един от лидерите в тази нова индустрия в Централна и Източна Европа. Правителството трябва да се ангажира с инвестиции чрез национална програма за електрическа мобилност.
През следващите 15 години електромобилите ще достигнат пазарен дял от 3 % в автомобилния сектор в световен мащаб. Цените на електромобилите ще падат бавно, но в дългосрочен план няма алтернатива на електрическите задвижващи системи. Тоест електрическите автомобили са от жизненоважно значение за автомобилната промишленост и за нейното оцеляване. До налагането им обаче промишлеността ще бъде изправена пред безпрецедентни нужди от инвестиции, които ще се съчетават с изключително ограничен потенциал за печалба.
Броят на електромобилите по пътищата към днешна дата е по-скоро малък. През 2009 г. в света са продадени по-малко от 10 000 електромобила. Така търговията с електромобили се оказва само с дял от 0,1 % от общия автомобилен пазар в света. По същия начин световната флотилия от около 2,5 млн. хибридни превозни средства е незначително явление на фона на над 850 млн. коли в света. През 2010 г. само 2 % от продажбите на нови автомобили включват комбинирано или частично електрическо задвижване.
До 2025 г. пазарният им дял ще нарасне до 16 %, но по това време най-малко 76 млн. превозни средства или 84 % от новите продажби в света все още ще са с двигатели с вътрешно горене (ДВГ). В резултат на това намаляването на въглеродния диоксид е и ще остане гореща тема за автомобилната индустрия. Днес автомобилните производители инвестират около 75 млрд. евро, една трета от общите си разходи, за научноизследователска и развойна дейност.
През следващите десет години инвестициите в намаляване на въглероден диоксид в световен мащаб ще възлезат на около 300 млрд. евро, от които 50 млрд. евро ще бъдат изразходвани за алтернативни системи за задвижване на автомобилите като хибридни или чисто електрически.
Новите технологии при елелктромобилите и новите концепции за задвижване са ключовите елементи за развитието на електрическите превозни средства. Това е ключът и за дългосрочното оцеляване в конкуренцията с другите видове транспорт и концепции.
Капацитетът на източника на енергия (батерии, горивни клетки, кондензатори и др.) за електромобилите и изграждането на зарядната инфраструктура за тях ще изиграят решаваща роля за бъдещия избор между двигателя с вътрешно горене (ДВГ) и електромобила. Ръзбира се върху бъдещето на електромобила ще влияят е много неизвестни фактори. Сред тях са очакванията и пренастройката на потребителите към нов тип мобилност (както бе при въвеждането на мобилните телефони и тяхното периодично зареждане от мрежата), пазарите,  развитието на концепциите за превозните средства, развитието на задвижващите технологии,  развитието на технологиите за енергийно захранване на превозните средства разходите за изследванията и за новите производства, участниците на пазара и бизнес моделите (което води до безпрецедентна конкуренция или, по-скоро, до игра на власт в автомобилната индустрия).
В допълнение, има голяма несигурност пред перспективите за пазара на електромобили през следващите 15-20 г. Решаващ фактор за ориентацията на този пазар в една или в друга посока ще бъдат разходите на потребителите. Купувачите на автомобили не са склонни да направят отстъпки по отношение на комфорта и автономията на движение. Основен аргумент срещу електромобила е, че само 13 % от клиентите биха приели пробегът с едно зареждане да е под 250 км. Автомобилните производители и доставчици ще трябва да постигнат автономен пробег с едно зареждане от поне 400 километра, за да може електромобилът да избяга от своята малка ниша и да постигне широко разпространение.
Средните производствени разходи за един електромобил днес надвишават тези от същия клас за автомобил с ДВГ до 2,5 пъти. Високите разходи идват от цената на батериите, на електрониката (особено силовата), която е призвана да осигури същия комфорт за съответния клас автомобили, и от вложените досега средства за научна и развойна дейност. За да намалят тази финансова тежест при закупуването, някои търговци продават електромобила, а нужната за него батерия предлагат под наем или на лизинг. Смята се, че дори и през 2025 г. производствените разходи за един клас електромобили ще са с 60 % по-високи от събрата му с ДВГ. При това трябва да се има предвид, че електромобилите ползват много по-евтина енергия за задвижване, независими са от доставките на течни горива и имат 2-4 пъти по-ниски експлоатационни разходи. Освен това е възможно да се произведе електромобил от разглеждания среден клас, който да е със средна производствена цена, само до 2200 евро по-висока от тази на стандартен автомобил. Между впрочем и днес в България се внасят леки пътнически електромобили от Китай с цена до 12 000 щ. долара. От Западна Европа също идват съобщения за възможно производство на електромобил от по-нисък клас и с по-ограничен комфорт, чиято цена на дребно да е до 9000 евро.
Ако се вземат предвид сравнително ниските разходи за електроенергия, електромобилът в ниския и среден клас не само може да се изравни с превозно средство, задвижвано от ДВГ, но може и да го изпревари по ниски разходи за сравним жизнен цикъл от 4 години. Разходите за жизнения цикъл на батерията ще бъдат с 3 500  евро по-ниски през 2025 г. , ще паднат и другите производствени разходи.

Броят на продадените електрически автомобили ще достигне 3,2 млн. през 2025 г. Това ще е по-малко от 1,5 % от наличните автомобили в този момент. Продажбите на частични и пълни хибридни превозни средства също ще растат, като през следващите 15 години ще придобият 9 % общ пазарен дял.  Частичните хибриди ще се превърнат в един вид базисна технология, но ще надделее пълният хибрид - особено в Северна Америка и Азия, и по-специално при  джиповете (Sport Utility). Рlug-in-хибридите пък (с пазарен дял през 2025 г. от 3,5 %), които са пълни хибриди с по-големи батерии и могат да се презареждат от зарядни колонки, са по-добра алтернатива спрямо разходите и ползите. Продажбите на хибридни автомобили ще се увеличат там, където е възможно шофиране на ток до 50 километра при общ пробег от няколко стотин километра. При тях стандартната система за задвижване се използва при пътуване на дълги разстояния, а чистото електрическото задвижване - в градски условия.

В сегмента на малките автомобили чисто електрическите задвижвания са в сила там, където изминаваните дневно разстояния обикновено не надвишават 60-80 км. Електромобилите в сегмента на по-високия клас не играят значителна роля. Изключение са малките микробуси, които покриват къси разстояния в града по време на превоза на стоки или работници към техните места за работа. През следващите години нуждата от инвестиции в сектора ще зависи от разходите за производство на батериите. Този разход ще бъде определящ за рентабилността на превозното средство. Защото през следващите десет години батерията няма да добавя, а ще отнема от добавената стойност на електромобила. А пазарът на литиево-йонни батерии, електрически машини и автомобилна електроника ще достигне общо около 80 млрд. евро през 2025 г. Това ще е около 7 % от общата стойност на компонентите, влагани в автомобилната индустрия. Услугите в електромобилността, независимо дали са между конкуренти или партньори, ще играят все по-важна роля при преките продажби или лизинговите пакети.Подкрепа от правителството и общините Два са основните фактори, които играят днес решаваща роля за масовизирането на електрическите превозни средства:  Повишението при цените на горивата Ефективността на електромобилите няма да е следствие единствено от бъдещото значително намаляване на разходите за батерията и за амортизацията на електрическото превозно средство, но също и от по-нататъшните увеличения на цените на петрола и на горивата.
Подкрепата от страна на правителството и общините Ако правителството и общините осигурят подкрепа за закупуване и експлоатация на електрически превозни средства (извън оказваната вече за трамваи, тролейбуси и ж.п. елмотриси), това ще има значително въздействие върху продажбите и разпространението им. Към април 2011 г. 15 от 27-те членки на Европейския съюз предоставят данъчни стимули за електрически превозните средства, което включва всички западноевропейски страни плюс Чехия и Румъния. Стимулите са  данъчни облекчения и бонус (финансова подкрепа) за купувачите на електромобили, хибридни превозни средства и някои превозни средства на алтернативни горива. Принципният критерий при това са изгорелите газове – СО2 гр./км. Временни мерки като нулева ставка (или данъчен кредит) за ДДС върху продажбите, нулевите такси за електрическите превозни средства или нулевият данък върху продажбите и потреблението на енергия за зареждане на електромобилите могат значително да ускорят процеса на електромобилността в България.   Тези временни инструменти за подкрепа в началната фаза може да се комбинират с атрактивни концепции като например съвместното използване на автобусните ленти за публичния транспорт и специални зони за паркиране за електрически превозни средства. По-силно въздействие се постига и чрез първоначалното премахване на таксите за престой в платените зони (в центъра) на градовете за електрическите превозни средства и плавното увеличаване на таксите за престой на превозните средства, които отделят много CO2, което вече ще стане факт в София от началото на следващия месец.

Прочети цялата новина

Свързани новини: