Как летува българинът и как - европейците у нас

За повече от 20 години българският турист се раздели с картата за почивка от социалистическите предприятия, която осигуряваше смяна от 14 дни, както и с безплатните детски лагери.
За сметка на това обаче научихме какво е офроуд, яхтинг, сърфинг, дайвинг, параглайдинг, сноуборд и екотуризъм. И не само научихме, а и активно започнахме да ги практикуваме по време на почивката си, коментира пред БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Загубите ни обаче биха станали още по-осезаеми, ако се върнем към началото на миналия век, когато българинът се отдава на световната мода на курортолечението, и посещава морските бани във Варна и Бургас за по три-шест месеца.

На фона на тези туристически загуби и печалби непокътнат остава само образът на възрастната жена, която в едната си ръка държи парче велпапе с надпис “Давам квартири”, а с другата дърпа чантите на курортистите.
Тези квартири са запазили обзавеждането си, чаршафите, леглата, миризмата - хладна, наслоена миризма на дълго неизползвана стая, каза Румен Драганов.

Всъщност системата за почивки с карти се е запазила за служителите на МС, МВР, МО и правосъдното министерство, припомни Драганов. За останалите българи обаче средната почивка вече трае 3,8 дни.

Българинът попада в диапазона на туристите, които могат да си почиват от нула лева с нощувка на плажа, до тези, които си заграждат плажната ивица.

Богати и бедни

Преди да стигне до този си образ българският турист преминава през няколко трансформации, отбеляза експертът.
Пробудилият се в капитализма българин в годините на прехода беше турист, чиито пътувания в чужбина бяха с еднопосочен билет. Над 900 000 души напуснаха страната, като за част от тях предлогът беше “туризъм”.

Курортите продължаваха да бъдат предимно за чужденци. Тогава започна и избледняването на понятието “почивка на курорт”. Голямата приватизация на хотелската база, която започна през 1998 г., и последвалото до 2008 г. гигантско презастрояване по морските и планински туристически комплекси, доведе до утрояване на съществуващата към 1989 г. леглова база, напомня Драганов.

В този период се обособиха и двата типа български туристи. Първите - богатите. Те започнаха да изкупуват евтино имоти и вили, строяха резиденции и приватизираха хотели, строяха за техните приятели и членове на семейството си, казва Драганов.

Другата част това бяха българи, за които останаха частните квартири, предимно по Южното Черноморие и чистите плажове без инвестиционна намеса.

В периода 1998 г. - 2008 г. стана и широкото навлизане на българи в морските и планинските комплекси, които преди това се посещаваха предимно от чуждестранни туристи.

Разви се системата за купуване на апартаменти и къщи за почивка - “втори дом”. В този период тенденцията масово българинът да почива със семейството си седем дни от регламент започна да става изключение и се подмени с по-кратки, но по-чести почивки.

След влизането на страната ни в ЕС българинът припозна като свои любими места за лятна почивка Турция, Гърция и други европейски дестинации и започна да отправя клетви и закани към бетонираните морски курорти, че кракът му няма да стъпи там.

Постепенно у нас се обособиха курорти - остров за семеен туризъм, като например “Албена”, запазила изцяло природата и инфраструктурата от създаването си, Приморско, Китен и Поморие и такива за развлечения на млади и богати хора, които на вечер “пръскат” без проблем от 200 до 2000 лв.

След 2001 г. станахме и екотуристи с развитието на екопътеките у нас, развиха се екстремните ...

Свързани новини: