След 18 юли Борисов взе да се озърта като каратист на стрелбище

Спомняте ли си позицията на България срещу режима на Башар Асад преди атентата от 18 юли в Бургас? София набираше скорост като острие срещу кръволока от Дамаск със серия от международни форуми, посветени на арабската пролет, посредничейки дори за обединяване на сирийската опозиция.

Като официално поканен участник в тях съм свидетел на амбицията на българските домакини да бъдат инициатори, генератори на политика спрямо сирийската криза. С ушите си чух премиерът Борисов да използва възможно най-остър език срещу Башар Асад в хотел „Шератон“ на 8 юни.

Тътенът на летище „Сарафово“ обаче май си свърши работата. Какво става? Нима онемялата София си признава онова, което отрече на думи: че има връзка между външната й политика и терористичния акт като (без да иска?) присъжда на терористите любимата им награда на победители с помощта на една бомба?

България е едва една от шестте държави от ЕС, която прогони сирийския посланик и с това се открои на световно забележима позиция на дипломатическия фронт срещу режима в Дамаск. Но ето какво се случва в момента:

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън изнася дипломатическия натиск на турска територия- на възможно най-близко разстояние от клатещия се сирийски режим.

Франция все така призовава за най-радикални действия срещу него.

Германският шеф на разузнаването говори за близък край на Башар Асад.

Германската агенция ДПА разпространи критика на експерт, според когото в разследването на атентата в България цари пълен хаос, след което - буквално часове по-късно - президентът Плевнелиев започна да обещава нещо да се случи „до седмици“ в разсейването на мъглата (макар ДПА да не вярва много, пишейки за „традицията“ тежките престъпления да остават неразкрити в нашата държава).

От тази западна компания, в която толкова „знаково“ участваше в първите редици, София отпадна тихомълком. Защо?

Опитвам се да разбера, но мои контакти, които преди бяха любезни да споделят някои мисли дори и по собствена инициатива, престанаха да ми вдигат телефона. Може просто да следват забраната на премиера от заседанието на МС от 16 юни да бъда смятан за „лидер на демократичните журналисти“.

Гневът му, в края на краищата, беше предизвикан именно от критичните ми публикации срещу абсурда любимият му пропаганден канал ТВ 7 да демонстрира топли отношения със същия този режим в Дамаск, приютил цяла седмица телевизионни пратеници от държава, току що изгонила сирийския посланик.*

Дали да отдадем тези „странности“ на летните горещини или си имаме работа с друг вид жега?

Както се казва и в анализа на ДПА, информационният вакуум винаги оставя място за свободни интерпретации. Според агенцията по форумите в интернет все повече набира скорост версията (на антисемитите в България), че израелците сами си били организирали атентата в Бургас. Излиза, че с мълчанието и неспособността си да каже нещо друго и нещо смислено, властта тук подклажда тъкмо тези злоради настроения.

Ето ви обаче още една версия: малодушието на премиера да извърши реформи вътре в страната - в опит да се хареса (ако може) на всички - няма как да не се отрази и на необичайния му доскоро устрем да прояви храброст по рисков международен проблем, който лесно му взе страха с един атентат и съответно започна да се озърта като каратист на стрелбище. С което също така няма как да се хареса на всички, но със сигурност доставя удоволствие на Иран, Сирия,Китай, Русия и терористите.

Няма да се учудя Борисов да иска сега да прехвърли отговорността изцяло на външния си министър Младенов, който се беше превърнал в лице на амбициозното открояване на България по сирийския проблем. И ако пред кадровика на държавата има възпиращ фактор да отвинти този бушон, това е малката „подробност“, че след тежкия му кадрови гаф с Румяна Желева през 2009-2010 г., който замаза с преместването ...

Свързани новини: