Мост ще спасява от кризата Хърватия

Осерваторио Балкани е Кауказо

Външният дълг на Хърватия скочи на 47,4 милиарда евро. Към края на юни безработните бяха 17,3 процента от активното население. Европейската банка за възстановяване и развитие ЕБВР неотдавна понижи прогнозата си за растежа на хърватската икономика и посочи, че спадът през 2012 г. на хърватския БВП ще бъде 1,2 процента. Такава е икономическата картинка в Хърватия по-малко от година преди влизането й в ЕС.

Хърватският министър на финансите Славо Линич, който от началото на мандата си винаги е бил оптимист и обещаваше растеж на БВП през 2012 г. от 0,8 процента, сега признава, че има проблем с инвестициите и че ще е истински успех, ако Хърватия приключи годината с нулев растеж на икономиката.

За първи път откакто миналия декември взе властта лявоцентристкото правителство на Хърватия, ръководено от Зоран Миланович, обяви официално чрез гласа на министъра на финансите, че Хърватия може и да се нуждае от помощ от МВФ.

“Ще можем да платим нашите дългове само с нови дългове. Ако ни понижат рейтинга, МВФ може да бъде наш съюзник в преговорите за ангажиментите, които трябва спазваме”, поясни Линич.

Министърът на финансите формулира на висок глас безпокойството си в момент, когато неговият колега Мирандо Мърсич, министърът на труда, води тежки преговори със синдикатите от държавната администрация за премахване на някои права, предвидени в колективните трудови договори.

В празните държавни каси вече няма пари за тринайсета и четиринайсета заплата, за проценти за трудов стаж и за обезщетения при съкращение. Синдикатите обаче не отстъпват, заплашват със стачки и с улични протести.

Правителството смята, че тъй като пари няма, следователно е по-мъдро да се изгубят някои привилегии от добрите стари времена, отколкото да се орежат самите заплати на държавните чиновници. А изказването на министъра на финансите за евентуална помощ от МВФ някои в Хърватия възприеха като един вид заплаха, гласяща: “Ако дойде МВФ, тогава може би ще трябва да орежем и заплатите”.

През март Хърватия обяви увеличение на ДДС с 2 процента от 23 на 25 процента, но дори това непопулярно решение, което само влоши положението на най-бедните граждани, не успя да напълни празните държавни каси. През есента може да бъде въведен нов данък върху недвижимото имущество, докато министърът на финансите заговори и за вероятно въвеждане на данък за притежаване на оръжие.

Икономическите анализатори предупреждават, че увеличаването на данъците и въвеждането на нови данъци няма да реши проблема. Те твърдят, че растежът на икономиката се постига със създаването на нови работни места, с увеличаването на производството и на износа. Но на този фронт нещата не напредват дори с милиметър.

Правителството на Миланович си дава сметка, че сериозните инвестиции биха могли да подобрят икономическата картина на страната и ето защо изненадващо повдигна отново въпроса за моста над Пелешак - проект, срещу който водеше ожесточена борба доскоро.

Със своите 2400 метра дължина мостът трябва да свърже хърватския бряг с полуостров Пелешак. Така ще бъдат свързани двата края на брега, който в района на Неум е прекъснат за двайсетина километра от Босна и Херцеговина.

За Босна и Херцеговина тези 20 километра са единственият излаз на брега на Адриатическо море, но за хърватите са голям проблем, най-вече по време на туристическия сезон. Туристите, които от Сплит искат да продължат по хърватското крайбрежие на югоизток, са принудени да минават през Босна и Херцеговина.

С изграждането на моста този проблем ще бъде решен, защото пътят ще минава през полуострова и ще свърши на твърдата земя близо до Дубровник.

Мостът е стара идея. Първите работи по него започнаха през 2007 г. и чрез тях Хърватската демократична общност, която изгуби последните избори, се надяваше да привлече електората от най-крайната южна точка на страната. Но изграждането на моста, ...

Свързани новини: