Арестуваната музика от Виктор Хара до Pussy Riot

Вече цял свят знае кои са Pussy Riot. Арестуваха ги, защото на 21 февруари нахлуха в катедралата „Христос Спасител“ в Москва и с качулки на главата изпълниха пънкарската молитва „Богородице, Путин прогони!“.

Днес, 17 август, Московският съд ги осъди на 2 години затвор за дребно хулиганство, породено от религиозна ненавист.

Целият свят се вдигна в тяхна подкрепа. У нас паметникът на Съветската армия осъмна с цветни качулки – същите като тези, с които Pussy Riot изпълниха „пънкарската си молитва“ в московската църква.

Дали  Pussy Riot могат да пеят или не вече няма значение. Те са по-популярни от далеч по-ангелогласни музиканти, защото вече са част от арестуваната музика.

Няма по-голяма глупост, която една власт може да свърши, от това да арестува опонент с китара. Цяло поколение западни звезди от края на 60-те зорлем се бутаха, за да бъдат арестувани, за да се изкарат бунтари, редом с истинските.

А като става въпрос за истински арестувани бунтари, има 2 велики примери.

Първият е трагичен. След преврата на Пиночет в Чили през 1973 година народният бард Виктор Хара, подкрепял сваления президент Салвадор Алиенде, е арестуван и откаран заедно с хиляди други затворници на стадиона в Сантяго, който сега носи неговото име.

Виктор Хара 

 

Военната хунта счупва пръстите на ръцете му и му предлага сега да опита да свири на китарата си. Виктор Хара не свири, но пее докато хунтата измъчва и убива хилядите арестувани на стадиона. Дори успява да предаде последното си стихотворение на свой приятел, който оцелява от ужаса. След три дни изтезания Виктор Хара издъхва. 

По времето на Пиночет Чили преживява небивал възход. Но Аугусто Пиночет няма да бъде запомнен с това. След оттеглянето си от властта, престарелият диктатор е арестуван въпреки старческото му слабоумие. Споменът за Виктор Хара се оказва по-силен от собствените му спомени, заличени от възрастта.

Генерал Аугусто Пиночет

 

Вторият пример е емблематичен, защото е символ на сблъсъка между рока и властта, между морала и любовта. Джим Морисън е хванат от полицай да прави секс с приятелката си в тоалетната преди концерта на Doors в Ню Хевън. Полицаят го ошамарва леко, слага му белезници, но няколко минути по-късно Джим е на сцената, макар и обграден от полицейски кордон. В средата на песента подхваща речитатив, в който разказва как току-що импотентната власт е сложила белезници на любовта.

Полицаите му слагат белезниците на сцената. Публиката се опитва да го спаси и да линчува полицията, но не успява. Случката се разминава с 25 долара глоба, но 2 години по-късно Джим вече съзнателно търси ареста. Съблича се на сцената в Маями. Концертът е прекратен, а следващите изяви на Doors са забранени.

41 години по-късно присъдата му е отменена като срам за американското правосъдие, а към Морисън са поднесени посмъртни извинения. Звучи смешно, но в мотивите за оправдаването, е дадено най-точното защо арестът на музикант е абсурд: присъдата е нелепа, защото Джим Морисън е контракултурна икона.

Джим Морисън

40 години трябваха на американския съд, за да стигне до това прозрение. Не е известно, колко време ще е нужно на московския. Но някой си анонимен съдия, чието име вероятно никога няма да запомним, нареди трите руски девочки в Алеята на арестуваната музика, редом със Doors.

Преди малко говорихме как от Пиночет чилийците не запомниха големия държавник, а счупените пръсти на Виктор Хара.

Сега Путин е онзи-който-арестува Pussy Riot. Дали е голям държавник интересува само група съветски учени, които никога няма да разберат, защо отсрещната империя се извинява за ареста на една мъртва контракултурна икона. А дали Pussy Riot могат да пеят пък съвсем никого не интересува. Зад качулките им много повече прозира Путин, отколкото Pussy.

Всъщност някой знае ли как се превежда Pussy Riot на руски?  

Прочети цялата новина

Свързани новини: