България е на 62 място сред износителите

България заема едва 0.2% от световната търговия. Страната ни е на 62 място сред износителите и не може да се очаква тя да е лидер в цял сектор. България може да има водеща позиция в експорта само на нишови продукти.Това показва анализът на Веселин Илиев, главен директор на център "Външноикономическо сътрудничество" на Българската стопанска камара (БСК) на тема: "Къде е България в света по износ?". Водещите експортни продукти на България са горива и мед, следвани все по-уверено от електрически и електронни изделия и машини. Добра новина е, че износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2007-2011 г.) бележи средно годишен ръст 17%, докато световният внос расте с 4% за същия период, т.е. страната ни печели пазарен дял. Подобни постижения, макар и не така впечатляващи, има при машините: за 5 години средният ни експортен ръст е 4% при средногодишен ръст на световния внос 2%. Следващите групи продукти са желязо и стомана и облекла, различни от трикотажните. И при двете групи се регистрира не само спад през последните 5 години, но и загуба на пазарен дял. На седма и осма позиция са маслодайните семена и житни растения, следвани от трикотажни изделия и фармация.
Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2007-2011 г. ръстът е 10% при ръст на световния внос 6%. Износът на електроенергия е основно за Гърция, на която страната ни гарантира 32% от вноса, Сърбия с 9,7% от вноса и Македония. Тези три държави приемат 70% от износа на електроенергия на България.
В стойностно изражение България има най-голям износ на медни катоди – през последните 5 години (2007-2011 г.) износът бележи средно годишен впечатляващ ръст от 59% при ръст на световния внос 7%. Водещи позиции имат петролните дестилати със загуба на пазарни позиции при тежките, за сметка на ръст при леките дестилати. Следват нерафинирани медни аноди със сериозен спад, поради преработката им в медни катоди – резултат на голяма чуждестранна инвестиция. Въпреки този спад, България е на второ място в света при износ на нерафинирани медни аноди вече няколко години.
Износът на пшеница в последните 5 години традиционно бележи добри резултати – среден ръст 60% при ръст на световния внос 5%. България е на 11-то място сред износителите на пшеница в света. За отбелязване е сравнително ниската българска цена, която постига тази борсова стока – 270 щ.д. на тон, при средна световна 319 щ.д.
В последните години добре се представя и износът на медикаменти. Страната ни печели пазарни позиции в Русия, където България достига пазарен дял от 1.3% - там вносът расте с 17%, а българският износ – с 33%. Румънският внос на медикаменти расте с 11%, а българският износ за Румъния - с 26%. Голям ръст бележи износът на медикаменти за Германия – 81%, при ръст на немския внос 12%.
В света през 2011 г., сравнено с 2010 г., най-бързо расте вносът на ядрени реактори (1185%), ториеви руди и техните концентрати (920%), риба тон с (799%), пиперидин (701%).
Сред стоките, които България изнася, най-бързо расте световния внос на семена от рапица, остатъци и отпадъци от пивоварни или от спиртоварни, злато в необработени форми, торове, части за фотоволтаици, фруктоза.
В изводите на анализа се посочва, че пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За да се запази българският експортен ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. В същото време у нас има остра нужда от привличане на инвестиции в производства, които да създават високотехнологични експортни продукти с голяма добавена стойност. Инвестициите трябва да се насочат към допълнителна преработка на ресурсите – те се изнасят не защото на външните пазари цените са по-високи, а защото не могат да се оползотворят тук. В тази връзка ниските данъци са само един компонент от общата цена за правене на бизнес. Важни компоненти още са: качеството и наличието на работна ръка, на публични услуги, местни доставчици на стоки и услуги и инфраструктурата.България може да насочи усилията си към производството и износа на стоки с относително голяма добавена стойност, сред които: компоненти за автомобилостроенето – хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, сензори, джанти; хладилници, фризери; санитарен фаянс; изчислителни машини; фармацевтични продукти.Основни пазари, към които България трябва да насочи усилията си и да реализира износа си са: Германия, Италия, Франция и др. България може да увеличи износа си за развитите държави, чиито износ нараства, като стане подизпълнител на техни фирми.

Прочети цялата новина

Свързани новини: