Смъртна опасност тегне над афганистанското археологическо наследство

Франс прес

“Статуята е тук”, казва археологът, сочейки земята с двете си ръце. Няколко метра под него, парчета от статуя на Буда, открити през 2008 г. в Бамиан, в централната част на Афганистан, са покрити с чакъл, за да не бъдат откраднати или повредени.

Мъжът се намира в подножието на величествени планински канари, известни в целия свят с това, че в продължение на 1500 години там са се издигали две огромни скулптури на Буда, разрушени от талибаните през 2001 г.

Над 10 години след западната военна интервенция в Афганистан и падането на фундаменталисткия режим, археологическите съкровища, оставени от цивилизацията Гандхара, съществувала през първото хилядолетие от новата ера, са малко по-защитени в Афганистан.

Седемдесет и пет годишният френски археолог от афганистански произход Земарялай Тарзи ръководи разкопки при Бамиан. Показва ни терен с размерите на половин футболно игрище, от едната страна на който има насаждения, а от другата къщи.

Там под тонове дребни камъни, се намират останките от друг Буда, този път легнал и дълъг 19 метра. Има и останки от малък храм с дванайсетина статуи в него. “Покриваме всичко, защото терените са частна собственост и за да не бъдат плячкосани”, казва Тарзи.

Около него под стотици квадратни метри земеделски или застроени земи, почива изключително историческо наследство, уверява той и допълва, че първата година разкопките са били на нивото на картофените ниви.

На Запад подобни хилядолетни руини биха станали незабавно обект на мащабни разкопки, а после останките биха били оценени. Но не и в Афганистан, съсипан от конфликти, продължаващи повече от 30 години.

“Тук най-доброто място за археологическите руини е под земята”, разказва Брендан Касар, ръководител на мисията на ЮНЕСКО. Това заравяне предпазва руините от крадци и от суровата, студена и снежна зима.

“99,9 процента от обектите са ограбени в по-малка или по-голяма степен”, отбелязва Филип Марки, директор на френската археологическа делегация в Афганистан. Той с болка признава, че достатъчно трафикантите да платят по 4-5 долара на ден на хора, които да нанесат непоправими щети на Афганистан.

“Спасението е в по-доброто възпитание на населението”, казва Брендан Касар. “Но и в международна мобилизация посредством Интерпол”, подчертава той. Произведенията на изкуството, изровени от трафикантите на антики срещу толкова малко пари в Афганистан, се продават после понякога за десетки хиляди долари в европейските и азиатските столици. “Хората, които ги купуват, определено са много образовани”, въздъхва той.

Долината на Бамиан, където има и много стари укрепления, храмове и скални рисунки, през 2003 г. беше включена в списъка на ЮНЕСКО на застрашените обекти. Но много други афганистански останки от миналото нямат този шанс. Например Хада, в източната част на страната, която едно време беше прочута с хилядолетните си гръцко-будистки скулптури, датиращи от две хилядолетия, и които бяха унищожени в кървавата гражданска война през 90-те години.

Косвените последици от конфликта също са болезнени. Град от 12-и век, който беше много добре запазен, вече е обитаван на 70 процента от жители на Лашкар Гах, столицата на южната провинция Хелманд, прокудени от войната там. “Последиците де факто са необратими”, казва Филип Марки.

Друга рана за археологията са някои промишлени проекти. Така например древен град, разположен на 4 квадратни километра, е застрашен от разработването на медна мина в Айнак, в Логар, южно от Кабул. Въпреки трите години предварителни разкопки, планирано е градът да бъде унищожен.

“Културните въпроси никога не са приоритет. Сигурността - да. Тя поглъща 40 процента от бюджета на афганистанската държава”, казва г-жа Хабиба Сораби, губернатор на Бамиан, където за археологията се отпускат много малко държавни средства.

Но афганистанският археолог Фарид Хайдари признава, че възвръщането на инвестициите в археологията е несигурно, освен това мнозина се страхуват, че след изтеглянето на силите на НАТО, предвидено за ...

Свързани новини: