В десетката: За някои места не бива да се говори…

Да. За някои места по българското Черноморие не бива да се говори.

Не бива, защото те все още са далеч от “цивилизационното” влияние на олигархията или откровената престъпност.

Не бива да се говори, защото крепостно-олигархичният криминален модел на управление изглежда не е успял да ги увреди в такава степен, че да се конкурират успешно по кич, мръсотия и простащина с места, като Слънчев бряг, Несебър, Созопол и прочее.

Въпреки, че са на север, тези места, за които не бива да се говори, на пръв поглед са все още извън обсега на звучни трибуквени бизнес формирования и кметове, решили да приключат земния си път преизбрани за пореден път двуцифрен брой пъти.

За тези места не бива да говорим, защото, за сега, основният бизнес интерес там се свежда до вятърните перки, за които не е задължително да са на първа линия, край вълните.

За тях е по-добре да не говорим, защото все още не сме чули за откраднати милиони от еврофодновете, които трябвало да послужат заизграждане на колекторни и пречиствателни станции за отходни води.

За тези места е по-добре да не говорим, защото водата е чиста. Плажовете – празни, а мидите в пясъка са все още повече от фасовете на курортистите.

За тези места, за които е по-добре да не говорим, все още не сме чули, че хиляди кубически литри лайна да се изливат в морето, а всички се правят на ударени, сякаш се къпят в бистър минерален извор. И плуват ли плуват…

Това са местата, за които само се говори, че някой си захарен бос купил еди кой си къмпинг, но за сега, освен за някой и друг корумпиран кмет-рокаджия не сме чули, че руски градоначалници, български петролни босове, софийски архитекти или обикновени престъпници са проявили траен инвестиционен интерес.

Това са места, които все още са далеч от цивилизацията. Места, които все още не се борят за оцеляване, подобно на Иракли или Емине, за които екологичната битка и битката с чалгата и мутро-естетика изглежда окончателно загубена.

Това са места, на които може спокойно да си намериш прилична квартира, а хазяите ще ти откъснат 2-3 домата за салата, “бонус” към стаите, които с приятелите си си наел.

Ако си мълчим за тях, ако обсъждаме тези места, ако си ги ппоръчваме един на друг лично, има малък шанс да ги запазим такива още десетина-петнадесет години, докато Бетонът не започне да властва и тук, след услужливо прокарвани решения от някоя регионална бизнес партия, напазарувала нужния брой места в местния парламент.

Това е единият начин да ги запазим.

Другият е да не си мълчим!

От блога Асен Генов 2.0

Прочети цялата новина

Свързани новини: