Цената на петрола – нагоре по стълбата, която води надолу

Изглеждат вече досадни поредните внушения на експерти в медиите, че сме безсилни срещу повишенията в цените на бензина и дизела. Даваните коментари нямат достатъчно "енергийна“ дълбочина и като правило не дават достоверен прочит на случващото се. Особено виден е този процес при сравнение на дебатите по темата в развитите икономики и у нас – тук рефренът е ние сме малки, не можем и от нас нищо не зависи. Протестирам срещу втълпявания ни от десетилетия комплекс на "малкия“ брат, на малката страна, на малкия човек. Това е пагубно за развитието ни. Да хванем бика за рогата Първо, нестабилността на пазарите на суров нефт и производни деривати е правило, а не изключение. Тоест, тя трябва да се управлява, а не само наблюдава. Политиката и реакциите не трябва да бъдат в режим на ад хок кризисно реагиране, а да са въз основа на дългосрочна стратегия и точен разчет на разходи и ползи. Енергийните пазари, както и свързаните с тях финансови и капиталови пазари, са несъвършени и често неефективни. Упованието, че те ще се самобалансират води до консумация на рисковете в пълен размер, а ползите отлитат зад граница. Разглеждането на пазарите като "Божествена сила“, от която може да очакваме само беди и щети, ни прави слепи за възможностите на същите тези пазари за управление на рисковете и извличане на ползи и богатство. Ако гледаме в къс хоризонт колебанията на спотовия пазар на суров нефт и нефтени деривати – картината е ужасяваща. Ако гледаме средната и дългосрочна перспектива – нещата добиват известна предсказуемост. Това, което виждаме сега, се е случвало преди. В средата на 2008 година цената на суровия петрол стигна 147 долара за барел. Шест месеца по-късно беше под 50 долара на барел. Сегашният технически анализ показва, че ръстът в котировките на сорта Брент се дължи на планов ремонт на няколко ключови сондажни платформи в Северно море, но това не е устойчив фактор. Не може да бъде дългосрочен фактор и заплахата от Иран – тя действа от доста време и пазарите са я отчели. Цената отдавна не е производна само на търсенето и предлагането Второ, втълпяваното безсилие на държавата е производно и от разбирането, че цените на нефта и природния газ имат обективен характер и се вдигат, защото се повишава търсенето, а държавата не може и не трябва да се намесва срещу пазара. Това е невярно и в най-добрия случай се дължи не непознаване на спецификата на енергийните пазари. От близо 15 години, от както финансовите деривативи започнаха да доминират капиталовите и енергийни пазари, цените на значителна част от стратегическите стоки, в това число и нефтът и природният газ, се определят не от реалните търгувани обеми и оценки на запаси, търсене и предлагане, а от огромен брой фактори включително използването на суровия петрол и дериватите като средство за съхранение на стойност и хеджиране (разпределяне на финансовите заплахи - бел. ред.) срещу валутни и други рискове.  Между реално търгуваните обеми суров нефт и стойността на енергийните финансови деривативи (борсови или пряко договоряеми) разликата е над десет пъти, което означава всичко друго, но не и определяне на цената по формулата "търсене – предлагане“. Винаги ще има непазарни фактори, които могат да обяснят повишаване на цените. От тях някои ще бъдат икономически, други чисто политически – сега са засилената реторика около Иран, очакванията за развития в Еврозоната и възможна нова интервенция на Федералния резерв –т.нар. QE – количествени улеснения – наливането на нова ликвидност и обезценяване на съответната валута. Последното е вероятно, но в никакъв случай не сигурно събитие. Когато нестабилността е правило Утре може да бъде поредния пик на кризата в Еврозона или политическа нестабилност в Саудитска Арабия и т.н. Нестабилността е норма в глобалните пазари, а пиковете са междуметия по пътя към тяхната балансираност. Играта с "критичните нива“ на разкритите и прогнозируеми запаси на суров нефт и внушенията за "край на петрола“ са шлагер още от зората на историята на нефт. От края на ХІХ век до ден днешен запасите като правило винаги стигат за максимум 20 години, след което настъпва неяснотата, с която започва да се спекулира. А този срок лесно се обяснява с инвестиционния хоризонт, по който работят банките и инвеститорите –  той твърде рядко превишава 15-20 години. Винаги са се прогнозирали кризи и недостиг, и винаги такъв недостиг е нямало или е бил краткотраен. Нито потреблението в Китай, нито в другите "глобални икономически тигри“ на планетата могат да бъдат достатъчно основание за катастрофични прогнози и анализи. Никой, в това число и Китай няма да потребява много повече, ако цените са свръхвисоки. Фундаменталните фактори на търсенето не са в посока на повишение – икономиките се свиват и потреблението пада. Да не говорим, че пробивите в технологиите в проучването и добива, особено способността да се интензифицира и повиши ефективността на добива и извличат над 70 процента от установените запаси в съчетанието с навлизането на потенциалния “game changer” (който променя правилата на играта – бел. ред.) - шистовия нефт, със сигурност ще обърне картината на енергийните пазари. Нормално е производителите и инвеститорите в петрол да търсят да хеджират своите рискове срещу обезценката на валутите и развихряне на инфлационната спирала в случай на нови интервенции на централните банки и печатане на пари с оглед стимулиране на икономиката и решаване на дълговите проблеми. А това е напълно реална хипотеза пред Еврозоната и самите САЩ. Какво може да направим? Първото задължително условие е увеличаване на прозрачността на пазара и стимулиране на конкуренцията. Докато Комисията за защитата на конкуренция не си върши работата ,българският енергиен пазар е обречен, защото ключовият инструмент е ръждясал. В тези условия нито производители, нито търговци, а най-малко потребителите могат да получат справедлива оценка на своите усилия и претенции. Второ,  трябва ни програма за стимулиране на местния добив на нефт и газ в България. Новите технологии, включително позволяващите добив на нефт и газ от стари находища, дават изключителни перспективи. Трябва да се отмени незабавно мораториума за проучване на нефт и газ чрез хидрофракинг, който прилича на забрана да се използва оръжие във време на война. Доколкото развитието на технологиите в  сферата на прочуването и добива на нефт и газ  изпреварва способностите ни като общество да оценяваме техните ползи и рискове и най-вече да приемаме балансирани и своевременни действия, трябва да изградим независими обществени технологични буфери. Това може да се експертни съвети с представители на всички заинтересовани страни – най-вече петролни и газови експерти, но и специалисти от областите на околната среда, защита на здравето, финанси, икономика и т.н. Последните могат да изградят допълнителна експертиза по специфичните рискове в проучването и добива от новите технологии, които да им позволят да балансират общия публичен интерес с екстремни търговски или комерсиални интереси. Обществото трябва да престане да се движи от пик до пик, от забрана до забрана, от подозрение до подозрение. Огромно значение тук ще има максимално ефективната защита на националния и местния интерес, а за това трябват независими знания и капацитет. Без ефективна регулация, правна рамка и най-вече контролни, информационни, аналитични и управленски системи – ще гледаме още дълго време как ползите изтичат зад граница. Да се поучим от грешките си Трето, България направи стратегически грешка като се отказа от държавно участие и роля при проучването и добива на нефт и газ.  Отказахме се от концесии зад граница, в това число и такива каквито можехме да получим като политическа компенсации за подкрепа в Ирак, Либия и т.н. Не можем да реализираме съвкупния обществен интерес чрез споразумения за раздел на продукцията и в България, защото нямаме подобна правна възможност и институция, която да го реализира. Заели сме пасивна позиция – да получаваме концесионно възнаграждение, което може да бъде до 30% от произведената продукция. Но на практика това е невъзможно да се постигне, защото не споделяме рисковете при проучването, разработката и експлоатацията на находищата. Нямаме участие на български публични компании във веригата на добавената стойност, не участваме в инвестиционния процес и управлението на нефтодобиващите компаниите. Без национален играч, който да реализира обществения интерес, трудно може да се разшири периметърът на ползите извън концесионното възнаграждение, още по-малко да влияем върху крайните цени на нефтени деривати и природен газ. А именно в ъпстрийма се генерират най-значителната част от доходите във веригата от кладенеца до потребителя.  Още повече, че прогнозните запаси от нефт и газ в България са силно оптимистични, в това число и за шистов нефт. Решенията са две – или либерализираме пазара и създаваме условия за максимална конкуренция, и/или създаваме  публична структура  и/или държавата влиза в джойн венчър с друга компания. Не е задължително да се търсят 51%, особено ако структурата е с диверсифицирана собственост.  Прекалено голям е публичният интерес в тази сфера, за да гледаме как държавата наблюдава отстрани, да чакаме да се появи крупен български частен играч, а добавената стойност да изтича извън България или извън мнозинството български граждани. Европа да използва стратегически резервите си Четвърто, крайно време е да се работи активно и съвместно с другите страни от ЕС по въпроса за ефективното управление на националните стратегически резерви от нефт и нефтени продукти за да се интервенира на пазара в моменти на особени пикове. От всички лостове, с които разполагат европейските правителства, стратегическите резерви са ключов дисциплиниращ спекулативен натиск коз, за който всички знаят, но реално рядко се използва. Самата решителност и възможност да се прибегне до него, ще даде силен сигнал на пазарите, че държавите в ЕС не са безсилни. Тук ще направя пояснението, че със стратегическите резерви трябва да се действа изключително внимателно и координирано. България сама едва ли може да  постигне позитивен ефект, но тази опция не трябва да се изключва, особено ако има координирани действия с правителства в региона. Не може да се очаква, че освобождаване на някакви количества ще върне бензина на 2 лева, но активното управление може да успокои резките скокове и да върне бензина и дизела на равнища на съответствие на доходи и цени в ЕС. Едно е да пренебрегваш пазарите (там загубата е сигурна), друго е да се управляват краткосрочните им амплитуди. При това от управлението на стратегическите резерви може да се генерират допълнителни преходи, които да усилят ресурсите за управление при кризи. Пето, спешно ни трябва политика, която да стимулира намаляването на потреблението на петрол и петролни деривати – в това число икономични двигатели и управление на МПС, стимулиране на ползването на природен газ, на хибридни и електрически автомобили и публичния транспорт – както градски, така и междуградски. Да, ситуацията с БДЖ не е блестяща, но само с част от сумата, която изтича от България при всяко увеличение на цените на бензина и нефта, жп компанията и инфраструктурата могат се преобразят. В заключение, проблемът не е в равнището на цените, а в нестабилната конюнктура. Опитите да се управляват ръчно цените при всеки ценови шок чрез тяхното "замразяване“ чрез договаряне на правителството с отделни компании е контрапродуктивно, задълбочава дефицитите в публичната реакция и политики.  С неработеща КЗК, с недостатъчна конкуренция и непрозрачен пазар, със забрани за проучвания и добив, с отсъствие на публична компания по цялата верига от добива до продажбите на нефтените продукти, без дългосрочна политика и съответните инструменти сме обречени при всяко поредно увеличаване на цените на петрола да се връщаме към изходната точка и същия въпрос – какво да се прави? Авторът е  член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: