Затворници готвят за туристи на райски остров

Франс прес

На Пианоза, малко късче земя, изгубено южно от остров Елба, туристите са посрещани от необичайни домакини - петима затворници към края на наказанието им, които подготвят реинтегрирането си в обществото, като стопанисват бар-ресторант и хотел с дузина стаи.

На пръв поглед нищо не отличава този рай с тюркоазени води от някой от Малдивските острови: прозрачно море, плаж с фин пясък, изобилие от риби. Ако я нямаше високата стена от сив бетон, която огражда затвора със строг режим, в който чак до 1998 г. още са били държани босове на мафията.

Когато затворът на Пианоза бил закрит, социалният кооператив Сан Джакомо, действащ от 2000 г. в затвора в Порто Адзуро на остров Елба, решил да съживи мястото с проект за професионално интегриране за затворниците от Пианоза - вече природен резерват.

“Това е много положителна инициатива. Тя позволява на тези хора да се реинтегрират в обществото постепенно, което ще бъде не толкова травмиращо, ако трябва да стане изведнъж”, обяснява за кореспондента на АФП вицепрезидентът на кооператива Брунело де Бате, облегнат на бара.

“С течение на годините виждах как затворници съзряват, поемат отговорности, напълно се променят в сравнение с момента на пристигането си. Благодарение на работата, която всеки върши заедно с останалите, те развиха чувство за принадлежност към група”, радва се Де Бате.

Сега петима затворници с продължителни присъди работят на Пианоза като сервитьори, готвачи или рецепционисти: двама с безсрочен и трима на срочен трудов договор. Сред тях е Филипо, 32-годишен сицилианец с искрящи сини очи.

“Животът ми даде втори шанс. Чувствам се отново приет от обществото”, казва той, докато оправя леглото в една от 12-те хотелски стаи, за които отговаря.

Но първият контакт с гостите не винаги е лесен. “Хората имат предразсъдъци, това е нормално, но аз се старая веднага да ги накарам да променят мнението си, да ги накарам да разберат, че затворникът е обикновен човек”, разказва Филипо, който има да излежава още две години и половина.

“Като си затворник, да не би да имаш четири ръце. Пак си човек. И всеки може да сгреши. Искам да успея да покажа на клиентите, че съм нормален”, добавя той, без да уточнява защо е в затвора.

Пастата, приготвена с прясна риба, уловена в кристалните води на острова, един от седемте от Тосканския архипелаг, допринасят за разведряването на атмосферата с туристите. Един от тях е Бенедето, 30-годишен брюнет, който бута количка с бебе.

“Онзи ден вечерях превъзходни макарони с барбун”, усмихнат похвали кухнята той и заключава: “Аз лично смятам, че това е много добра инициатива”, преди да продължи разходката си из малкото пусто пристанище със старомоден чар.

Програмата е достъпна само за затворници, които са излежали две трети от присъдата си и са имали примерно поведение в затвора. Благодарение на професията, изучена на острова, реинтегрирането общо взето е успешно. Един от затворниците например е станал зидар.

Въпреки това кооперативът преживява труден период, защото данъчните облекчения, от които се ползвал, са отменени. Освен това поради кризата броят на туристите на острова също е намалял. В резултат, броят на затворниците, наети на работа на Пианоза, се стопил от осем на пет души.

Филипо не иска да повярва в края на приключението и предпочита да се шегува: “Има риск всичко да отиде на вятъра, но ако проектът спре, ще отида да си почина малко между четирите стени на затвора”. Но Брунело де Бате не е казал последната си дума и продължава да гледа напред: той се надява да открие на острова център за професионално обучение за затворници.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: