Паметникът пред НДК да си върви в историята

08/21/12 06:50
(http://e-vestnik.bg/)

Паметникът пред НДК да си върви в историята

Либерален преглед

Паметникът пред НДК в началото на ремонта. Снимка: Булфото

По новините съобщиха, че ще се проведе допитване дали паметникът пред НДК да бъде демонтиран. Разтревожих се, защото едно допитване означава, че този въпрос още не е решен. Че има опасност тази комбинация от пълзящ кофраж и стърчащ метал да бъде по някакъв начин спасена, налепена отново с плочки, позавинтена оттук-оттам и въобще върната към златните си години, които и без това си бяха бетонени. Ние целокупно да платим за ремонта и после – ако сме живи и здрави – да гледаме въпросната композиция още трийсет години в нов период на полуразпад. Този паметник просто трябва да се махне. Ако някой ни беше питал преди 30 години, навярно щяхме да му кажем същото. Но тогава не питаха.

Той се появи през 1981 г. като „бонус“ към НДК, вероятно за да балансира овалната форма на сградата със стърчащите си ръбове. Не съм сигурна, че точно това е архитектурната мотивация, просто се мъча да си представя ако е имало такава, каква би могла да бъде тя. Идейната мотивация е по-ясна. На новопостроената конгресно-концертна сграда й е трябвал символичен акцент. Смислова котва, около която да се въртят инициативите в залите. Знаме, патос, исторически алюзии, достъпни материали, общо впечатление за посока „напред и нагоре“ и все пак, цялата конструкция да е леко вляво, за да не се закрива центърът на политическите решения. Получило се е нещо като значка на ревера на делегат. Изграждането на Паметника е толкова свързано с идеологическия въздух на 80-те, че в момента се оказва почти невъзможно да се говори за него от естетическа гледна точка. Кажеш ли, че е грозен, веднага се стига до политиката. От друга страна не съм чула някой от защитниците му да заяви, че го намира за красив.

И все ще се намери кой да попита дали е редно да се махат паметници. Не съм сигурна дали този принципен въпрос има принципен отговор, но съм убедена в едно: спрямо паметника на НДК той е неприложим. Един паметник се поставя, за да съхрани за бъдещето паметта за дадена личност или събитие. Така всяко ново поколение ще научи за какво е бил издигнат и споменът ще продължи напред във времето. Паметникът пред НДК се разпадна в рамките на едно-единствено поколение, а паметта на хората се оказа по-дълготрайна от посланието, което той би трябвало да съхрани. Тоест, спрямо бързата му ентропия самите ние се явяваме негови паметници.

Впрочем, самото НДК беше издигнато на мястото на реални войнишки паметници, които явно не бяха преценени като представителни.

Колкото до посланието, което градежът пред НДК би трябвало да отправи, то също ми убягва. Доколкото знам, паметникът е издигнат под името „1300 години България“ или „13 века България“, едно от двете. Не съм видяла нищо по-нетрайно, по-изоставено, по-порутено, по-нелюбимо и по-свенливо крито зад тараби и графити да стои в центъра в който и да е друг град. Очевидно притеснени от мрачната метафора, по новините го прекръстиха на „Паметника на културата“. Тъй като паметник се издига на мъртвец, не съм сигурна, че подмяната на названието е била уместна. А може да е била уместна, пък само аз да не съм разбрала.

Предполагам, че защитниците на монумента тук биха протестирали, че повсеместната разруха през последните 20 години ни остави без стойности и т. н., оставям тези думи те да си ги кажат. Разруха че има, има. Но имаше и много строежи. А НДК иззад паметника през всичките тези години не спираше да работи и произвежда печалба, защото то не бяха панаири, то не бяха сергии, то не бяха кинофестивали и концерти. Ако се бяха ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/21/12 06:50 http://e-vestnik.bg/15430/pametnikat-pred-ndk-da-si-varvi-v-istoriyata/