Растителните храни са неизчерпаем източник на огромен брой полезни за организма вещества, между които особено място заема пектинът. Той е открит през далечната 1790 г. от известния френски химик Луи Воклен, който изолирал от ябълковия сок вещество с изявена желираща способност. Почти четири десетилетия по-късно – през 1825 г., друг французин – Анри Браконот, изолирал и подробно описал свойствата на това удивително вещество, на което дал наименованието пектин (от гръцки „пектос”– съсирен, пресечен). След почти две столетия изследвания върху химичния строеж и свойствата на пектина стана известно, че той следва да бъде отнесен към т.нар. структурни полизахариди (целулоза, хемицелулоза, лигнини), които изграждат клетъчните стени и междуклетъчните образувания на р...