Рецепти от историята за бягството на Асандж

Основателят на WikiLeaks Джулиан Асандж живее в посолството на Република Еквадор в Лондон повече от месец. Той потърси убежище в средата на юли и ще остане там, докато не бъде прехвърлен в Еквадор. 

Миналата седмица обаче британските власти заявиха, че няма да му позволят да отпътува безпрепятствено. Затова в медийното пространство се появиха различни идеи за начини, по които Асандж би могъл да се измъкне от полицията и да достигне до Еквадор. 

В същото време се оказва, че няма определен срок, след който той е длъжен да напусне посолството. Това не е и първият случай в историята, в който потърсили убежище живеят в посолството месеци и дори години.

Времето, прекарано от Джулиан Асандж в посолството на Еквадор в Лондон, е твърде малко, сравнено с престоя на унгарския кардинал Jozsef Mindszenty, съобщава електронното издание The Sydney Morning Herald. Той живял в американското посолството в Будапеща 15 години след провала на унгарското въстание, докато през 1971 година му позволили да се премести в Рим. 

Ливанският генерал Mishel Aoun пък потърсил убежище във френското посолство в Бейрут през 1990 година. Той живял в посолството десет месеца, след което отпътувал за Франция. 

С месец повече е престоят на президента на Бурунди Sylvestre Ntibantunganya. Той потърсил убежище в резиденцията на американския посланик в Буюмбура няколко дни преди да бъде свален с преврат. 

През април слепият китайски активист Chen Guangcheng потърси потърси убежище в американското посолство в Пекин, след като избягал от домашен арест. През май той беше преместен в болница за лечение и след това получи виза, с която замина за Ню Йорк. 

Докато се намира на територията на посолството на Еквадор, Джулиан Асандж е напълно защитен от британската полиция. Въпреки това, съществуват няколко пролуки, от които органите на реда биха могли да се възползват. 

Посолството на Еквадор е разположено на първия етаж на многоетажна сграда и не разполага с гараж. Ако Асандж тръгне към летището, полицията може да го арестува, докато върви към колата, с която ще бъде прехвърлен, веднага щом напусне сградата. Органите на реда биха могли също така да спрат дипломатическия автомобил, но нямат право да го претърсят. 

За да се качи на самолета за Еквадор, Асандж трябва да излезе от колата. В този момент той отново би могъл да бъде арестуван. 

На теория съществува и възможността Асандж да бъде поставен в кутия, като дипломатически багаж. По правило такъв тип кутии или пакети не могат да бъдат отваряни и задържани, но могат да минават през скенер, ако са особено подозрителни. Те би трябвало да съдържат единствено дипломатически документи или предмети, предназначени само за служебно използване. Въпреки това, след като дипломатическият багаж не може да бъде задържан, на теория прехвърлянето на Асандж в Еквадор може да се извърши и по този начин. 

По този повод на шега репортери бяха поставили пред посолството сандък с надпис: „Дипломатическа собственост на Република Еквадор. Съдържание: …това не е Джулиан Асандж“. 

Ако операцията по пренасянето на Джулиан Асандж успее, това дори няма да е първият случай.   

През 1964 година израелец, идентифициран като Mordechai Louk, бил открит дрогиран, завързан и със запушена уста в сандък, снабден със седалка, на летището в Рим.  Маркировката на сандъка гласяла: „Дипломатическа поща №33“. Мъжът е освободен, след като охраната на летището чува стонове от сандъка. 

Още по-странно в случая е, че сандъкът изглеждал използван. Възможно е това да не е първият път, в който е употребяван за такава цел. 

През 1984 година пък сваленият от поста си нигерийски министър Umaru Dikko бил отвлечен в Лондон. Той бил дрогиран и поставен в сандък. 

Той бил открит от митнически служители на летище Станстед в Есекс преди да бъде изпратен за Нигерия. Митничарите го отворили, понеже нямал изискваните маркировка и печат. В кутията бил открит и лекар, който трябвало да му постави упойка и да се погрижи да не умре по време на пътуването. 

Въпреки подкрепата на Джулиан Асандж и неговия сайт WikiLeaks, Еквадор не се слави със силна защита на свободата на словото, твърдят експерти по правата на човека. Според тях предоставянето на убежище на Асандж в никакъв случай няма да гарантира край на репресиите на еквадорските журналисти, които искат да изобличават правителствени политики и практики. 

Заради публикация във вестника на опозицията El Universo четирима журналисти са осъдени на затвор след дълга съдебна битка. Заради протест в тяхна защита, те са помилвани. 

„Президентът Rafael Correa се опитва да се възползва от успеха на Асандж“, твърди Carlos Perez – един от освободените журналисти. 

„Всеки път, когато говори за аферата „Асандж“, Correa казва как свободата на словото трябва да бъде уважавана. Това всъщност е отговор към всички, които го критикуваха по време на делото срещу El Universo. Концепцията за свободата на словото на президента обаче коренно се различава с тази на останалия свят. За него всеки, който го критикува, е негов враг“, допълва той. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: