“Все повече държава” ще има в САЩ

Делът на държавата в икономиката на Съединените щати ще нараства все повече, независимо кой ще спечели президентските избори през ноември.

С определянето на Пол Райън за кандидат на републиканците за вицепрезидент на САЩ става ясно, че двете основни политически партии в страната се обединяват около мнението, че централният въпрос през предизборната кампания ще са мащабът и обсегът на ангажираността на държавата в националната икономика.

Ще има разногласия какви са били “нормалните” равнища на държавните разходи в миналото и дори за това какво представляват самите разходи. И в двете партии обаче е широко разпространено мнението, че е възможно и желателно в бъдеще федералното правителство да не бъде по-голямо като дял от икономиката, отколкото е било в исторически план.

За жалост малко е вероятно този стремеж да бъде постигнат. Дори запазването на количеството функции, които правителството на САЩ изпълняваше преди финансовата криза, ще изисква значително повишаване на дела от икономиката, поверен на държавния сектор.

Това е така поради няколко структурни причини.

Първо, демографските промени ще увеличат чувствително федералните разходи, освен ако политиците не решат да понижат равнището на защита, които традиционно са предоставяли на възрастните хора.

Между системите за социално и здравно осигуряване около 32% от федералния бюджет, или близо 7.7% от брутния вътрешен продукт (БВП), отиват в подкрепа на хората над 65-годишна възраст. Делът на тази възрастова група от населението ще нарасне от 1:4.6 до 1:2.7 през живота на следващото поколение, което е предпоставка за увеличаване на федералните разходи с 5.6 % от БВП, ако не бъдат взети мерки.

Да, вярно, с подобряването на здравословното състояние и покачването на продължителността на живота на американците може да е подходящо да бъде повишена възрастта за пенсиониране. Малко вероятно обаче е това да компенсира очакваното увеличаване с 34 % при следващото поколение на дела на хората, които ще живеят с 15 години повече от средната продължителност на живота в САЩ.

Второ, натрупването на повече дълг и връщането на лихвените проценти към обичайните им равнища ще повиши дела от федералните разходи, който ще отива за изплащане на лихвите. През 2007 г. - преди финансовата криза - федералният дълг, държан от обществото, се равняваше на 36.3 % от БВП.

При много оптимистичен сценарий, при който препоръки като на Националната комисия за фискална отговорност и реформи (комисията Боулс-Симпсън) ще бъдат изпълнени, нетният дълг, държан от обществото, почти ще се удвои до 65 % от БВП до 2020 година.

Това означава, че разходите на федералното правителство за обслужване на неговия дълг ще нараснат от 1.7% от БВП през 2007 г. до 3.2% от БВП през 2020 г.

Трето, повишаването на цените на това, което федералното правителство купува, спрямо цените на онова, което частният сектор купува, неизбежно ще доведе до увеличаване на цената на държавната намеса в икономиката. От началото на 80-те години на 20 век болничните грижи и висшето образование поскъпнаха пет пъти в сравнение с повишението на цените на колите и облеклото и над 100 пъти в сравнение с телевизорите.

По подобен начин сложността, а оттам и цената на всичко - от най-модерните научни изследвания до регулирането на банковата дейност - нараства по-бързо от инфлацията като цяло.

Тези тенденции отразяват дългосрочните насоки на развитие в глобализацията и технологиите. Те предполагат, че ако правителството продължи да предоставя същото равнище на услуги, неговите разходи като дял от икономиката трябва да нараснат с най-малко 3 % от БВП.

Четвърто, скоро ще бъде установено, че няколко метода, които бяха използвани за ограничаване на бюджетния дефицит, повече не могат да бъдат прилагани. Два примера са задълженията по превеждането на федералните пенсии и отложените дейности по поддръжката на инфраструктурата.

Междувременно се наблюдава постоянно намаляване на дела от данъчните отстъпки, които стават обект на финансова ревизия, ...

Свързани новини: