Държавата търси частен стопанин на пловдивската жп гара

Близо две години и половина след като правителството формално даде ход на концесията на 5 железопътни гари, реално започна първата процедура за предоставяне на гара Пловдив за построяване и стопанисване от частник. Това стана ясно след заседанието на Министерския съвет в сряда. Срокът на концесията е 35 г., а концесионерът ще бъде определен в открита процедура, става ясно от решението на правителството. Частната компания се ангажира да изгради автогара, два ескалатора, три пътнически асансьора, многофункционална обслужваща сграда с помещения за магазия, колетно отделение, спедиция, пощенски услуги, обществени тоалетни, пералня със сушилня и гладачно отделение. Държавата иска още частникът да построи офиси, хотел от тип “транзитен”, търговски обекти и места за разполагане на рекламно-информационни елементи. Според условията на концесията инвестициите за първите четири години трябва да са не по-малко от 9 380 650 лв. без ДДС, а за целия срок на концесията – не по-малко от 10 204 430 лв. без ДДС. Пет са критериите за комплексна оценка на  бъдещите оферти – размер на годишното фиксирано концесионно плащане (с относителна тежест 50 на сто), размер на променливото концесионно плащане (с относителна тежест 20 на сто), срок за въвеждане в експлоатация на строежите (с относителна тежест 20 на сто), предложение за инвестиционна програма (с относителна тежест 5 на сто) и бизнес предложение (с относителна тежест 5 на сто). Правителството на Тройната коалиция планираше мащабен ремонт на пловдивската гара за около 100 млн. лева. През 2008 г. собственикът на сградата – Национална компания “Железопътна инфраструктура”, проведе конкурс за проект на новата Централна гара в Пловдив, като на първо място се класира авангардно архитектурно предложение ("Арконт-А"), чиято реализация се оценяваше на 150 млн. евро. Няколко месеца по-късно от НКЖИ съобщиха, че няма да ползват скъпия проект първенец, а ще реализират предложението, класирано на трето място, изработено от екип пловдивски архитекти с водещ арх. Алексадър Шинолов. То се оценяваше на 90-100 млн. лева. Естествено, идеята бе тотално изоставена в годините на кризата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: